Когнитивно Поведенческа Психотерапия - 
Пълната статия може да бъде намерена на горния линк.
По технически причини диаграмата е след обяснителния текст.
Четирите двойки схеми под ключовата схема на емоционално неприемане са успоредно свързани и се пораждат взаимозависимо. Стрелките в схемата индикират етиологията на всяка схема. Всяка схема (несъзнаван психичен комплекс) от четирите нива след КЛЮЧОВОТО ниво на емоционалното потискане / неприемане се поражда от една схема от по-горното ниво и от успоредната ǔ схема от същото ниво! Чрез връзките помежду си обаче всички схем иса свързани директно или индиректно и
1) Имаме някаква първопричина за заекването, която обаче засега е неизвестна на науката – има изобилие от хипотези, които засега не успяват да достигнат до корена на проблема. Хипотезата на автора на тази статия е, че вероятно причината за този тежък синдром се крие в емоционален психотравмен проблем в родителя или дори по-назад в генограмата, проблем свързан по някакъв начин с речта.
2) Неврологично ядро – това е мозъчната дисфункция, която на невронно и праксисно ниво продуцира заекването. Доказано е чрез мозъчно сканиране, че речевата продукция при заекващите е различна, а отделянето на медиатора допамин е силно завишено. Терапията на това ниво се състои в логопедични методи.
3) Емоционалното потискане, неприемане на себе си в реалния социален образ на заекващ, безсилната съпротива срещу заекването е КЛЮЧОВ процес, който поражда всички останали емоционални комплекси (когнитивни схеми) при заекващия! Това е ключово ниво при психотерапията на заекването и промяната му осигурява обезсилване и промяна във всичките останали осем когнитивни схеми на заекващия.
4) Съпротивата, неприемането на себе си като заекващ на фона на продължаващото заекване поражда схемата „Провал” и „Социалната Фобия” от това „Какво ще кажат хората?”
5) Схемите за „Провал” и „Социална Фобия” пораждат дихотомията на схемите „Дефектност / Срам и Перфекционизъм / Свръхкритичност. Перфекционизмът и критичността се явяват несъзнавана компенсация на чувството / убеждението за провал и дефектност и срама от тях. Убеждението / чувството за дефектност и срам резултират като несъзнавана компенсация на завишения перфекционизъм, самокритичност и страхът от мнението на хората (значимите други).
6) Схемата за „Самонаказване” е тясно свързана със самоналожената „Социална изолация” като резултат от провала в изпълнението на схемата на перфекционизма. Схемата за „Социална изолация” е резултат от самонаказване за собствената дефектност! В основата на самонаказването стои вината, която същностно представлява автоагресия.
7) Схемата на песимизма се поражда от постоянната тежка вина на схемата „Наказване” и липсата на вяра в хората и самия живот.
Постоянното бягство от социална комуникация (схемата „Социална изолация”) и песимизмът кондензират в схемата за „Недоверие и злоупотреба”, в липсата на вяра в другите и живота по принцип.
Както виждаме, „Подводната част” от айсберга на заекването е един наистина емоционално тежък и обемен конгломерат от негативни афекти и убеждения.
Реструктуриране на Психо - Компонентите на Заекването
Човешката психика е устроена така, че за да постигне промяна, трябва да погледне напред, да промени отправната си точка без да се задържа за старите стереотипи. Анализът на заложените в заекващия когнитивни схеми и ригидни компенсаторни правила и тяхното осъзнаване в житейските ситуации е незаменимо и начало в процеса на психично реструктуриране при заекването. Осъзнаването от позиция на вътрешния наблюдател, на метакогницията, е подобно на откъсване от ежедневните грижи, подобно на безпристрастен поглед отвисоко.
Втората стъпка при промяната е погледът да се обърне на 180 градуса – напред, към бъдещето, без да се връща обратно на миналото! Ако кажем „Не искам да мисля за шоколад!”, единственото за което ще мислим, ще бъде шоколадът. За да постигнем целта си, мислите и чувствата ни трябва да са насочени изцяло към желаната цел!
Ключовото звено при когнитивното реструктуриране са ригидните дезадаптивни правила. Те са междинен компонент между автоматичните мисли и когнитивните схеми (основните убеждения). Правилата, преведени на психоаналитичен език, представляват „Суперегото”, его - идеалът, съвестта на човека. Когато променяме правилата, автоматично променяме и основните убеждения (когн. схеми, психичните комплекси). Схемите са заложени преди време от правилата на родителите ни или от дадено проблемно състояние, в случая заекване. В началото на статията обясних процеса на това залагане. Начинът да достигнем до психичната дълбочина на когнитивните схеми (основните убеждения, психичните комплекси) е като променим правилата!
Ето как би изглеждала промяната:
Емоционално потискане /
Емоционално лишение /
Съпротива, неприемане на себе си
Аз съм малък и незначителен и нямам право да проявявам несъвършенството си пред хората!
Емоционалното потискане, неприемането на себе си такъв какъвто си е ядрена когнитивна схема при заекването, промяната на която подобно на превъртането на ключ в ключалката променя и останалите схеми. Промяната на схемата се извършва чрез промяна на правилото:
„Аз имам право свободно да изразявам емоциите и речта си! Аз съм ценен в този живот и имам незаменимо място в него! Аз съм значим и имам право да бъда такъв, какъвто съм! Аз съм заекващ! Аз приемам себе си като заекващ! Аз имам право да заеквам! Аз имам право да заявявам и демонстрирам заекването си пред хората открито! Аз имам право да заеквам! Аз искрено приемам и обичам заекването си!”
1) Провал
Трябва да успея на всяка цена!
2) Перфекционизъм / Свръхкритичност
Трябва да полагам максимални усилия,
за да успея винаги по максимално добрия начин!
3) Наказване
Нямам право на грешки. Ако сгреша, трябва да бъда жестоко наказван (вина—автоагресия) !
4) Песимизъм / Негативизъм
“Трябва да съм постоянно нащрек, за да не ме смачка този ужасен живот!”
Горните четири когнитивни схеми и техните компенсаторни правила се реструктурират чрез следните адаптивни правила - съответно:
1) Аз имам право да греша! Аз имам право да бъда спонтанен, естествен и непринуден!
2) Аз имам право да слушам сърцето си ида вземам решенията си на базата на желанията на душата си – спонтанно и естествено!
3) Аз имам право да съм толерантен към себе си и другите! Аз имам право да приемам себе си такъв какъвто съм! Аз имам право да обичам себе си! Аз имам право да обичам хората!
4) Аз имам право да бъда щастлив, спокоен, естествен и спонтанен! Аз имам право да приемам живота за добър! Аз имам право да приемам хората за добри!
(Социална фобия)
„Винаги трябва да се съобразявам с общественото мнение!”
Дефектност / Срам
“Трябва винаги да се представя пред хората в най-добра светлина!”
Социална изолация
“Трябва максимално да се старая по всякакъв начин да се нагодя към другите!”
Недоверие / Злоупотреба
“ Трябва да държа хората на дистанция, за да не ме наранят!”
Горните четири когнитивни схеми и техните компенсаторни правила се реструктурират чрез следните адаптивни правила - съответно:
1,2,3) Аз имам право на собствено мнение! Аз имам право на собствено уникално присъствие в обществото! Аз имам право да обичам себе си като заекващ! Хората ме приемат и обичат като заекващ! Аз имам право да се представям и проявявам такъв, какъвто съм! Аз имам право да заеквам!
4) Аз имам право да вярвам в живота и хората! Аз вярвам в глъбинно човешкото във всеки и в дълбокия смисъл на живота! Аз съм вътрешно свързан с всичко и всеки и имам право да бъда отворен и естествен!
....................................................................................................................................................
Нека сумираме:
АДАПТИВНИ ПРАВИЛА ЗА РЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ДЕЗАДАПТИВНИТЕ ПСИХО – КОМПОНЕНТИ НА ЗАЕКВАНЕТО
Аз имам право свободно да изразявам емоциите и речта си! Аз съм ценен в този живот и имам незаменимо място в него! Аз съм значим и имам право да бъда такъв, какъвто съм! Аз съм заекващ! Аз приемам себе си като заекващ! Аз имам право да заявявам и демонстрирам заекването си пред хората открито! Аз имам право да заеквам! Аз искрено приемам и обичам заекването си!
Аз имам право да греша! Аз имам право да бъда спонтанен, естествен и непринуден!
Аз имам право да слушам сърцето си и да вземам решенията си на базата на желанията на душата си – спонтанно и естествено!
Аз имам право да съм толерантен към себе си и другите! Аз имам право да приемам себе си такъв какъвто съм! Аз имам право да обичам себе си! Аз имам право да обичам хората!
Аз имам право да бъда щастлив, спокоен, естествен и спонтанен! Аз имам право да приемам живота за добър! Аз имам право да приемам хората за добри!
Аз имам право на собствено мнение! Аз имам право на собствено уникално присъствие в обществото! Аз имам право да обичам себе си като заекващ! Хората ме приемат и обичат като заекващ! Аз имам право да се представям и проявявам такъв, какъвто съм! Аз имам право да заеквам!
Аз имам право да вярвам в живота и хората! Аз вярвам в глъбинно човешкото във всеки и в дълбокия смисъл на живота! Аз съм вътрешно свързан с всичко и всеки и имам право да бъда отворен и естествен!
Когато работих със заекващи, момчетата често ме питаха: „Е, добре, но как така приемане? Аз не искам да заеквам, не искам да приема заекването си!” Отговорът ми беше, че докато не можеш да се приемеш с цялото си заекване, такъв какъвто си, дотогава вината, срама, перфекционизмът, страхът и недоверието от хората и огромното емоционално напрежение ще тровят живота ти емоционално, кръвта ти хормонално, ще блокират социалните ти, интимни и професионални изяви. Нещо повече, породеното от тях напрежение ще те блокира още повече и заекването ще те мъчи толкова повече, колкото по-силно се бориш против него! Колкото по-силно се бориш и го отхвърляш, толкова по-здраво то прилепва към теб и смачква живота ти!
Когато се приемеш, какъвто си, от теб се свлича огромен товар. Факт е, че понеже си свикнал с него, той иска отново да се качи на плещите ти – по навик, стари дружки сте! Затова трябва периодично, в самия живот постоянно да преминаваш през гореописаната схема на реструктуриране: 1) Осъзнаване на ставащото с психиката около заекването – преди, по време и след това, 2) Замяна с адаптивните правила – практически основните са само няколко: Имам право да заеквам, имам място в живота, аз съм един готин заекващ, другите са готини! ... Въобще, по-малко на сериозно трябва да се взема човек. Както е казал Буда Гаутама – „Няма аз, няма проблем!”, 3) Когато замениш старите правила с нови, голяма част от страха, срама, вината изчезват. Част обаче остава. Изкуство е вместо да ги оставяш да те тровят, да ги впрегнеш на работа. В основата на коя да е емоция стои чиста енергия и когато неутрализираш грубата и част, можеш да я впрегнеш в действие – освобождаваш енергия, която те тласка към изяви, социални дейности, активност от всякакъв род.
Тази статия говори за когнитивните схеми и когнитивното реструктуриране, като включва емоциите индиректно. Това е единият възможен подход: по-структуриран, по-ясен и рационален. Другият подход е от позицията на чувствата: афективно реструктуриране. То обаче е повече изкуство и обяснението му е винаги донякъде метафорично и опосредствено! Свързано е със сублимацията.
В тази статия се спрях на психо – компонентите в заекващия и начина на тяхното реструктуриране. Според мен всяка истинско третиране на заекването трябва да застъпва основно именно психотерапия. Когато негативните психични комплекси бъдат разчистени, тогава достъпът до самото заекване, до неврологичната му част, се освобождава. Тук идва на ход логопедията. Тя обаче е безсилна при все още „непочистена” психика, защото с подхода си задейства борбата и неприемането на заекването, отхвърлянето му, които пък на свой ред пораждат всички останали гореизброени осем когнитивни схеми. Много заекващи са ходили години при логопеди, които работят единствено механично и това само засилва дисфлуентността по току що описани причини. Логопедията има своето място, но в по-напредналите етапи от терапията, когато човек се е освободил от по-голямата част от психичните си комплекси, които често е трупал през преобладаващата част от живота си!
bravenet.com