Симптоми на социалното тревожно разстройство са силната срамежливост, страха от мнението на "важните" други (какво ще кажат хората!), страх от публични места, от влизането в пълна с хора стая, от погледите на хората и вниманието им, страх от публични изказвания, от разговори по телефона, от превръщане в център на вниманието, страх от получаване на панически атаки, страх от самия страх, страх от телесните и когнитивни симптоми при тревожност и паника: замаяност и виене на свят, сърцебиене, изобилно потене и изчервяване, страх от разтреперване, от дереализация и деперсонализация, от провал в собствените и на "важните" други очи, страх от поемане на отговорност и риск и прекомерно напрягане и свръхотговорност при това, страх от себеотстояване и себедоказване, страх от социална активност, от заявяване на себе си и отстояване на собственото мнение и решения, изводи и избори. Тези базови страхове/ ирационални вярвания се парират най-често с отбягващо поведение, а понякога (по-рядко) със защитно агресивно поведение - и двете реакции са маладаптивни!

В живота няма грешки, а само уроци. Не съществува такова нещо като негативно преживяване, а само възможности да растеш, да учиш и напредваш по пътя на себевладението. В приемането на риска се ражда сила. Дори болката може да бъде прекрасен учител. Но за да превъзмогнеш болката, трябва първо да я изпиташ. Или, казано по друг начин, как можеш действително да познаеш радостта да бъдеш на върха на планината, ако преди това не си бил в най-ниската долина. (Робин Шарма)

Социалната тревожност е силно подценявано състояние в страни като България, където хипнотерапията и търсенето на помощ от хипнотерапевт са в началото на развитието си! Социалната фобия не е просто срамежливост и преодоляването и рядко се случва ей така просто като 'се вземеш' в ръце, но представлява реален когнитивен и неврален мехамизъм на маладаптивно функциониране, който изисква веща намеса и помощ! Промени живота си - потърси подходящия за теб терапевт и трансформирай страха си в смелост - но не като го мразиш, а с приемането, харесването му и дори обикването му! Тогава той преминава през тези мощни емоционални и когнитивни трансформатори и се преобразува до мотивацията на смелостта и постигането! Разликата между смелия и страхливия е, че първият приема и впряга страха си, а вторият се стреми да го изолира, дисоциира, бяга и се бори с него - битка винаги обречена на провал! Ти можеш! Ти постигаш! Понякога пътят на приемане на страха и обикването му преминава през етапа на здравата адаптивна агресия, канализирана в мотивация за постигане и развитие! Амигдалата процесира едновременно както страха, така и агресията и съзнателното създаване на здрава, премерена и подходящо насочена (в никакъв случай деструктивна) контролирана агресия неутрализира страха. Но това е само етап по пътя на любовта и задържането в този етап е временно - докато достигнем по-всеобхватното и спокойно приемане и релаксирано присъствие в страха, което го рафинира до спокойна здрава амбиция! Постигни го! 
"Какво ще кажат хората?!?"

Социално тревожно разстройство (Социална фобия)


Много хора се чувстват в известна степен застрашени и леко напрегнати, когато им предстои публично изказване или изява, когато са в центъра на вниманието или е нужно да се представят или изразят мнение/ становище. Когато страхът е лек, той дори тласка, създава леко напрежение, което е нужно и полезно за комуникацията и общуването ни и дори ни зарежда. Когато обаче страхът е прекомерен, той ни блокира, причинява по-леки или по-тежки панически симптоми, дереализация и деперсонализация, които създават известен срив в ясната ни мисъл при публично говорене и т.н.

Обичайната реакция при повишена социална тревожност е избягването на ситуациите, които я провокират. Това избягване (avoidance behavior) помага временно като снижава тревожността, но в дългосрочен план я увеличава, защото съдейства постепенното нарастване силата на несъзнаваните страхове/ вярвания в базовите когнитивни схеми!

Неврологично и когнитивно обяснение на социалната тревожност

Подаваните през таламуса стимули от средата следват два пътя на достигане до мозъчната зона, която преработва информацията емоционално - лимбичната система.

- Единият път преминава от таламуса през мозъчната кора, оттам достигайки до лимбичната система и по-специално до амигдалата и хипокампуса. При социалната фобия съществуват дълбоко заложени и капсулирани в дългосрочната памет когнитивни схеми, включващи ирационални, но реални за носителя им вярвания от рода на: "Светът е ужасно трудно място!", "Мнението на хората е изключително важно за моето щастие и ако е негативно, всичко ще се срине!", "Провалям се!", "Не си вярвам!", "Не вярвам на лошите други, които задължително ще ме наранят ако не внимавам!", "Аз съм слаб, нищожен и не ставам за нищо!", "Мразя се!", "Не се приемам и обичам, защото съм глупав и неудачник!", "Моята себеоценка зависи от положителната оценка на хората и ако оценката им е негативна, аз съм пълно нищо и провален тотално!", "Хората задължително ще злоупотребят с мен и ще ме излъжат!", "Полудявам!", "Сега ще умра!", "Ще ми се пръсне сърцето!", "Получавам инфаркт!", "Излагам се!"... и т.н. и т.н. Въпросните когнитивни вярвания са капсулирани в дългосрочната памет или както преди време е била нарична тази памет: несъзнаваното.
Въпросните пагубни за социалното включване и израстване когнитивни вярвания са емоционално наситени със страх, срам и вина. Продължителното носене на такива подсъзнателни "бъгове"/ комплекси в програмите на когнитивното ни функциониране провалят живота ни поведенчески, карайки ни да отбягваме социалното вплитане и неизбежно свързаното с него професионално израстване, зависещо от общуването! Обичайната характерова дисфункционална защита от тези комплекси е една тревожна свръхкритика и автокритика и язвителна вербална нападателност и дразнене, които се проявяват по отношение на нас самите и на най-близките ни, както и депресивно, наситено с тъга и вина отдръпване и отбягване на трудности и рискове, премълчаване и преглъщане на собственото мнение и липса на себеотстояване пред "важните" други, във всякакви социални ситуации. Една характерова тревожна депресивност, която служи като "предпазна" характерова броня - тази броня предпазва тактически, но в стратегически план проваля живота ни, карайки ни да бягаме от страховете си, от сянката си!

Горният когнитивен дезадаптивен механизъм бива осъзнат в хода на психотерапията, неутрализиран и трансформиран чрез мощни когнитивни техники като когнитивното реструктуриране/ рефрейминг, падащата стрела, анализ на ранните години и осъзнаването на ролята им за психичните заложби в момента и др.

- Вторият път (кратък, директен) на процесиране на информацията, постъпваща от средата преминава от таламуса директно до "емоционалния мозък", лимбичната система, без посредничеството на каквато и да е логика, разум и рационалност! Когато по причина травми в ранните години, неадаптивен родителски стил на възпитание, генетични предразположености и др. емоционалният мозък е програмиран с емоционално травматична дългосрочна памет, слаби или дори неутрални външни стимули от социалната среда се асоциират по аналогия, свързват се със свръхстрахово наситените емоционални по-ранни емоционални спомени и емоционалният мозък (по-точно бадемоводното тяло) подава свръхмерен за реалната ситуация отговор на борба/бягство, задействащ ендокринната ос хипоталамус - хипофиза - надбъбречни жлези. Отделят се страховите хормони, причиняващи телесните и психични симптоми на страх и паника: адреналин и кортизол! 

Въпросният кратък път на процесиране на информацията и свързаните с него сублиминални негативни емоционални обуславяния бива повлиян по няколко начина в процеса на психотерапия:

* Чрез обяснения по-горе метод на анализ на психиката "тук и сега", връзката между настоящите когнитивни наличности и залагането им през ранните години, когнитивно реструктуриране/ рефрейминг, психодраматични (психотеатър) техники и др. - макар и индиректно и по-бавно, през рационалния разум на префронталната кора и асоциативните мозъчни зони, директната връзка таламус - амигдала/ хипокмпус бива повлияна, поне до известна степен.

* Чрез поведенческите техники на водена визуализация: десензитизация и рефреймимг, наводняване, излагане и превенция на отговор

* Чрез техниките на хипнозата, НЛП и когнитивната хипнотерапия

* Чрез поведенчески експерименти и поведенческа десензитизация - експериментите в случая се състоят в съзнателно посрещане на страха в реални условия. Извършват се като самостоятелна домашна работа или по време на сесия в извънкабинетни условия в присъствието на терапевта. Последното е много силен метод, но и много по-изискващ както от терапевта, така и от пациента - затова пък с пъти по-резултатен и бърз метод! Аз самия съм привърженик на поведенческите експерименти и оценявам тяхната ефективност - могат да бъдат посещение на заведение или клуб, помощ при запоснанство, присъствие на терапевта по време на изпит или публична реч с предварителна хипносесия и т.н.


Прилагам отговора си на въпроса от писмо: "Може ли наистина да се преодолее социалната фобия?"

Да се преодолее наистина социалната тревожност? Да, може и още как! Няма магически лесни начини обаче, но има магия на смелата самоувереност, която се развива!

Социалната тревожност се случва в контекста на общуването с другите - представлява страх от това да бъдеш себе си! Просто себе си! Един несъзнаван или полусъзнаван стремеж към прекалено нагаждане към мнението на другите, което е прекалено важно! Трудно себезаявяване, казване на НЕ, когато е нужно. Прекомерен страх от чуване на НЕ, от отхвърляне от другите, от нараняване от думите, реакциите и оценките им. При соц. тревожност имаме едно много нездраво отношение към естественото случване на грешки - всеки греши и това е най-нормален факт. Но имащият соц. тревожност се паникьосва ужасно от грешките, не си ги разрешава, защото изтръпва само при мисълта, че могат да се случат. Защото при най-малката грешка се задейства малоценността, "аз се провалих" в собствените си и на другите очи. На човека му се струва, че другите са вперили очи в него и ей сегинка ще скокнат върху му с обидите и злобното си отхвърляне при най-малката грешка. Социално тревожният го е страх да бъде в собствената си личност, в собственото си амплоа - дори може да го е забравил или да не го е оформил въобще! Той се стреми да се покаже в някаква самоналожена маска-персона, каквато той си мисли, че другите ще приемат и оценят! Уви, точно при това нагаждане другите го виждат като слаб, неудачен и го ползват за емоционална и поведенческа "изтривалка". Страхуващият се от "важните" люде го е страх да не се изложи пред тези "важни зомбита" наоколо - както обичам на шега да наричам дремещите в неосъзнатостта си маса от хора. В страха си да не се изложи той бяга от ситуациите или пък силно се напряга, стараейки се свръхмерно да се впише в общуването по познатия му начин на носене на много тежката маска на нагаждане към предполагаемите положително приемани според него социални поведения.

Работата по справяне със социалната тревожност се върши по няколко линии, като една голяма част е извънкабинетната лична работа на самия човек, зададена като поведенчески експерименти.

Един еклектично работещ терапевт би работил: психодинамично (схема терапия, позитивна терапия, неорайхианска терапия и т.н.), когнитивно (работа с автоматичните мисли, базисни вярвания, рефрейминг), поведенчески (десензитизация, наводняване, излагане на страхови ситуации, фокус в решения) хипнотично (водена визуализация, релаксация и медитация). Когнитивната работа се задава и като самостоятелна между сесиите. Задават се поведенчески експерименти, които човекът изпълнява сам или с терапевта. Това разделяне е условно, защото тези отделни похвати са интегрирани в когницията на терапевта и се ползват като единно цяло!

Осъзнава се родителският стил, заложените в ранните години психични схеми, тяхното присъствие в психиката тук и сега. Работи се със защитните механизми на отричането, рационализирането, изтласкването, с когнитивните изкривявания. Работи се върху мисленето, което директно повлиява страха, съответно смелостта и оттам поведението. Осъзнават се мислите, идващи по време на страхови ситуации и се променят, реструктурират се чрез логиката и оптимизма. Практикува се хипноза, човекът се научава да релаксира, да диша по-бавно, спокойно и дълбоко. Дават се и насоки към по-продължителният, но стратегически погледнато най-ценен процес на медитацията. Променя се, поставя се в нова ментална отношенческа рамка страхът! Човек се сприятелява с него! Учи се на смелост и самоувереност! На себестойност, вяра в себе си, приемане и безусловно обикване на себе си! Все по-малко са важни мненията, оценките и реакциите на хората и все повече собствените! Грешките се приемат за нещо нормално и нужно! Човек се учи да чува многократно НЕ, но въпреки това да продължава напред, докато чуе ДА - едно разбиране, че ако няма НЕ, няма как да се стигне и до ДА! Едно радване на отказите, осъзнаване на нормалността им! Самият човек се учи да казва НЕ, раздробявайки вината с разума и себепрощаването и нарастването на самооценката си! Човек се учи да общува повече, да се сблъсква с тревожността си колкото се може по-често! като поведенчески експерименти се задават умишлено преживяване на провали, грешки и излагане - нарочно и осъзнато. Тогава човек осъзнава, че 99% от страха му е бил в собственото му съзнание, не и в реалността!

Терапията се подпомага с цветотерапията на д-р Бах, с фитотерапия - например с доказалите качествата си продукти на д-р Пашкулев. При нужда може да се приема и трибестан (или тинктура от билката бабини зъби), който повишава силно либидото, мотивацията, здравата нужда от постижения! Моето лично становище е, че приемът на "тежката артилерия" на психофармацията: транквиланти и т.н. при социалната тревожност единствено пречи на преодоляване на тревожността с помощта на собствените сили и психика!

При мъжете, страдащи от социална тревожност, е от значителна важност сексуалното поведение. Нужно е минимизиране на мастубацията, която срива биохимично смелостта и спомага ескалирането на тревожността. Пренасочване на либидото в социални контакти и флирт, запознаване и интимни връзки с противоположния пол! И при двата пола социалната тревожност се повлиява силно положително при установяване на удовлетворяваща интимна и емоционална връзка!

Социалната тревожност всъщност е нещо чудесно! Тя е просто гориво за процеса на психична интеграция и израстване! Стимул, който тласка към разширяване на съзнанието и развитие! Задача, дадена ни за разрешаване. Когато започнем да я решаваме успешно, осъзнваме, че тя е един прекрасен учител, учещ ни на спокойна разтворена смелост!