Симптоми на социалното тревожно разстройство са силната срамежливост, страха от мнението на "важните" други (какво ще кажат хората!), страх от публични места, от влизането в пълна с хора стая, от погледите на хората и вниманието им, страх от публични изказвания, от разговори по телефона, от превръщане в център на вниманието, страх от получаване на панически атаки, страх от самия страх, страх от телесните и когнитивни симптоми при тревожност и паника: замаяност и виене на свят, сърцебиене, изобилно потене и изчервяване, страх от разтреперване, от дереализация и деперсонализация, от провал в собствените и на "важните" други очи, страх от поемане на отговорност и риск и прекомерно напрягане и свръхотговорност при това, страх от себеотстояване и себедоказване, страх от социална активност, от заявяване на себе си и отстояване на собственото мнение и решения, изводи и избори. Тези базови страхове/ ирационални вярвания се парират най-често с отбягващо поведение, а понякога (по-рядко) със защитно агресивно поведение - и двете реакции са маладаптивни! 

Социалната тревожност е силно подценявано състояние в страни като България, където психотерапията и търсенето на помощ от психотерапевт са в началото на развитието си! Социалната фобия не е просто срамежливост и преодоляването и рядко се случва ей така просто като 'се вземеш' в ръце, но представлява реален когнитивен и неврален мехамизъм на маладаптивно функциониране, който изисква веща намеса и помощ! Промени живота си - потърси подходящия за теб терапевт и трансформирай страха си в смелост - но не като го мразиш, а с приемането, харесването му и дори обикването му! Тогава той преминава през тези мощни емоционални и когнитивни трансформатори и се преобразува до мотивацията на смелостта и постигането! Разликата между смелия и страхливия е, че първият приема и впряга страха си, а вторият се стреми да го изолира, дисоциира, бяга и се бори с него - битка винаги обречена на провал! Ти можеш! Ти постигаш! Понякога пътят на приемане на страха и обикването му преминава през етапа на здравата адаптивна агресия, канализирана в мотивация за постигане и развитие! Амигдалата процесира едновременно както страха, така и агресията и съзнателното създаване на здрава, премерена и подходящо насочена (в никакъв случай деструктивна) контролирана агресия неутрализира страха. Но това е само етап по пътя на любовта и задържането в този етап е временно - докато достигнем по-всеобхватното и спокойно приемане и релаксирано присъствие в страха, което го рафинира до спокойна здрава амбиция! Постигни го! 

"Какво ще кажат хората?!?"

Социално тревожно разстройство (Социална фобия)

Много хора се чувстват в известна степен застрашени и леко напрегнати, когато им предстои публично изказване или изява, когато са в центъра на вниманието или е нужно да се представят или изразят мнение/ становище. Когато страхът е лек, той дори тласка, създава леко напрежение, което е нужно и полезно за комуникацията и общуването ни и дори ни зарежда. Когато обаче страхът е прекомерен, той ни блокира, причинява по-леки или по-тежки панически симптоми, дереализация и деперсонализация, които създават известен срив в ясната ни мисъл при публично говорене и т.н.

Обичайната реакция при повишена социална тревожност е избягването на ситуациите, които я провокират. Това избягване (avoidance behavior) помага временно като снижава тревожността, но в дългосрочен план я увеличава, защото съдейства постепенното нарастване силата на несъзнаваните страхове/ вярвания в базовите когнитивни схеми!

Неврологично и когнитивно обяснение на социалната тревожност

Подаваните през таламуса стимули от средата следват два пътя на достигане до мозъчната зона, която преработва информацията емоционално - лимбичната система.

- Единият път преминава от таламуса през мозъчната кора, оттам достигайки до лимбичната система и по-специално до амигдалата и хипокампуса. При социалната фобия съществуват дълбоко заложени и капсулирани в дългосрочната памет когнитивни схеми, включващи ирационални, но реални за носителя им вярвания от рода на: "Светът е ужасно трудно място!", "Мнението на хората е изключително важно за моето щастие и ако е негативно, всичко ще се срине!", "Провалям се!", "Не си вярвам!", "Не вярвам на лошите други, които задължително ще ме наранят ако не внимавам!", "Аз съм слаб, нищожен и не ставам за нищо!", "Мразя се!", "Не се приемам и обичам, защото съм глупав и неудачник!", "Моята себеоценка зависи от положителната оценка на хората и ако оценката им е негативна, аз съм пълно нищо и провален тотално!", "Хората задължително ще злоупотребят с мен и ще ме излъжат!", "Полудявам!", "Сега ще умра!", "Ще ми се пръсне сърцето!", "Получавам инфаркт!", "Излагам се!"... и т.н. и т.н. Въпросните когнитивни вярвания са капсулирани в дългосрочната памет или както преди време е била нарична тази памет: несъзнаваното.
Въпросните пагубни за социалното включване и израстване когнитивни вярвания са емоционално наситени със страх, срам и вина. Продължителното носене на такива подсъзнателни "бъгове"/ комплекси в програмите на когнитивното ни функциониране провалят живота ни поведенчески, карайки ни да отбягваме социалното вплитане и неизбежно свързаното с него професионално израстване, зависещо от общуването! Обичайната характерова дисфункционална защита от тези комплекси е една тревожна свръхкритика и автокритика и язвителна вербална нападателност и дразнене, които се проявяват по отношение на нас самите и на най-близките ни, както и депресивно, наситено с тъга и вина отдръпване и отбягване на трудности и рискове, премълчаване и преглъщане на собственото мнение и липса на себеотстояване пред "важните" други, във всякакви социални ситуации. Една характерова тревожна депресивност, която служи като "предпазна" характерова броня - тази броня предпазва тактически, но в стратегически план проваля живота ни, карайки ни да бягаме от страховете си, от сянката си!

Горният когнитивен дезадаптивен механизъм бива осъзнат в хода на психотерапията, неутрализиран и трансформиран чрез мощни когнитивни техники като когнитивното реструктуриране/ рефрейминг, падащата стрела, анализ на ранните години и осъзнаването на ролята им за психичните заложби в момента и др.

- Вторият път (кратък, директен) на процесиране на информацията, постъпваща от средата преминава от таламуса директно до "емоционалния мозък", лимбичната система, без посредничеството на каквато и да е логика, разум и рационалност! Когато по причина травми в ранните години, неадаптивен родителски стил на възпитание, генетични предразположености и др. емоционалният мозък е програмиран с емоционално травматична дългосрочна памет, слаби или дори неутрални външни стимули от социалната среда се асоциират по аналогия, свързват се със свръхстрахово наситените емоционални по-ранни емоционални спомени и емоционалният мозък (по-точно бадемоводното тяло) подава свръхмерен за реалната ситуация отговор на борба/бягство, задействащ ендокринната ос хипоталамус - хипофиза - надбъбречни жлези. Отделят се страховите хормони, причиняващи телесните и психични симптоми на страх и паника: адреналин и кортизол! 

Въпросният кратък път на процесиране на информацията и свързаните с него сублиминални негативни емоционални обуславяния бива повлиян по няколко начина в процеса на психотерапия:

* Чрез обяснения по-горе метод на анализ на психиката "тук и сега", връзката между настоящите когнитивни наличности и залагането им през ранните години, когнитивно реструктуриране/ рефрейминг, психодраматични (психотеатър) техники и др. - макар и индиректно и по-бавно, през рационалния разум на префронталната кора и асоциативните мозъчни зони, директната връзка таламус - амигдала/ хипокмпус бива повлияна, поне до известна степен.

* Чрез поведенческите техники на водена визуализация: десензитизация и рефреймимг, наводняване, излагане и превенция на отговор

* Чрез техниките на хипнозата, НЛП и когнитивната хипнотерапия

* Чрез поведенчески експерименти и поведенческа десензитизация - експериментите в случая се състоят в съзнателно посрещане на страха в реални условия. Извършват се като самостоятелна домашна работа или по време на сесия в извънкабинетни условия в присъствието на терапевта. Последното е много силен метод, но и много по-изискващ както от терапевта, така и от пациента - затова пък с пъти по-резултатен и бърз метод! Аз самия съм привърженик на поведенческите експерименти и оценявам тяхната ефективност - могат да бъдат посещение на заведение или клуб, помощ при запоснанство, присъствие на терапевта по време на изпит или публична реч с предварителна хипносесия и т.н.