Толкова ли са различни хората с психози?

Практиката в когнитивната терапия показва, че един преобладаващ процент от лицата с психотична симптоматика имат достатъчно запазена азова цялост, достатъчно високо ниво на внимание и връзка с реалността и че твърденията за тоталната им неадекватност често са пресилени и произтичат по-скоро от предубежденията и стигматизацията им, съществуваща дори в психологичните и психиатрични среди. В когнитивната терапия се приема, че психотичните налудности са от същия качествен вид както невротичните когнитивни изкривявания на реалността например при тревожните или конверзионните разстройства, но с по-голям количествен заряд психична енергия от инвестирана тревожност. Такъв терапевтичен подход дестигматизира психотичните пациенти. За това изключително спомага и равнопоставеният партньорски подход в когнитивната терапия, при която пациент и терапевт се явяват просто сътрудници с обща цел.


Когнитивна терапия при психози

Психозите са най-тежките психични разстройства, погледнати през призмата на нормалността. Нормалността е винаги условна и просто удобна социална конвенция – но разбира се, нужна такава.

Важно правило при когнитивната терапия на психозите е отношението към пациента. А то е като към всеки друг „нормален” пациент/ клиент с невротична симптоматика - отношение на равнопоставено партньорство и сътрудничество. Когнитивният терапевт приема, че налудностите и халюцинациите на пациента имат същата психогенна или неврологична база, както при невротичните разстройства, но в по-силна, прераснала до психотичност степен.

Целта при терапията е повишаване чувството на благополучие без значение намаляването или не на симптомите. Разбира се, редукцията им е желателна. Но не е ултиматна цел на терапията.

ПСИХОЗИ

В психологията съществува условно деление на психичните разтройства на неврози и психози. При неврозите имаме стабилна връзка с реалността, докато при психозите силата на когнитивните изкривявания е голяма и резултатът е налудни мисли, през които реалността е силно изкривена. Друг специфичен симптом на психотичните разтройства са халюцинациите - слухови, зрителни, тактилни, обонятелни, вкусови.

В съвременните психологични и психиатрични среди понастоящем протича процес на преосмисляне становището по отношение на психотичните пациенти и тяхното дестигматизиране. Съвременното мнение по въпроса е, че при преобладаващата част от пациентите с психотични симптоми има достатъчно запазена личностова структура и връзка с реалността, което с помощта на интензивна психотерапия и медикаментозно лечение им позволява нормално социално функциониране. Ето една статия по въпроса!

ВИДОВЕ ПСИХОТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА

ШИЗОФРЕНИЯ


Симптомите при шизофрения са:

-  позитивни: налудности, халюцинации, психомоторна ажитарност, несвързана реч, агресия и др.
- негативни: изравнена емоционална реакция, безразличие, невъзможност за преживяване на удоволствие, липса на мотивация и др.

Видове шизофрения:

- Параноидна: присъстват параноични налудности и халюцинации
- Хебефренна: дисорганизирана мисъл и изравнен афект
- Кататонна: включва кататонен ступор (обездвижване), восъчна гъвкавост (запазва положението на тялото, в което е поставен от друг) или безсмислени ажитирани движения
- Недиференцирана: присъстват психотични симптоми, но без да покриват критериите за горните три вида шизофрения
- Проста шизофрения: прогресиращи негативни симптоми

Причини за развитието на шизофрения

Смята се, че причините са комбинация от генетична предиспозиция, неврологични и когнитивни дефицити, психологически фактори.

Прогноза за възстановяване

Според проучванията следните фактори имат решаваща роля за положителния изход от шизофренията:

- Продължителна и с висока честота когнитивно поведенческа психотерапия в комбинация с медикаментозно лечение
- Отключване на първоначалния епизод в по-късна възраст
- Доброто социално функциониране на личността преди това
- Женският пол има по-добра прогноза за възстановяване
- Съществуването предимно на позитивни симптоми по време на протичането на болестта
- Зрялото позитивно и спокойно приемащо отношение на социалния кръг на болния




Биполярно разстройство

Биполярно р-во е сравнително ново наименование за циклофренията или манийно - депресивната психоза.

Характеризира се с редуване на манийни и депресивни епизоди. Манийните епизоди могат да включват еуфория или раздразнителна ярост, в зависимост от отключените биохимични процеси. Депресивните епизоди обикновено са по-продължителни. Възможно е и бързо циклично редуване на мания и депресия в рамките дори на един ден, както и смесена манийно депресивна симптоматика едновременно. В по-леката си форма разстройството се нарича циклотимия. При силни манийни и депресивни епизоди се проявяват налудности и халюцинации.

Етиология

Както и при шизофренията, приема се че съществува комбинация от причини: генетика, предродови процеси, психологични процеси през ранните години, неврологични дисфункции. Засега не съществува кръвен тест за диагностициране на биполярното разстройство.

Терапия

Препоръчваната комбинация е медикаментозно лечение успоредно с когнитивно поведенческа психотерапия и когнитивна фамилна терапия. Прогнозите са по-добри от тези при шизофренията.


Шизоафективно разстройство

Шизоафективното разстройство включва шизофренни и афективни симптоми с широка вариация от пациент на пациент. Шизофренните симптоми включват налудни мисли и халюцинации, а афективните: депресия или мания, тревожно разстройство и др. Според автора на тези редове, шизоафективното разстройство е дори по-инвалидизиращо и тежко преживявано от страдащите от него от шизофренията - поради афективните симптоми.

Както и при другите подвидове психози, причината е неизвестна, но се търси в мултифакторното взаимодействие от генетична предиспозиция, неврологични и биохимични мозъчни изменение, травми по време на детството, проблемна бременност или злоупотреба с токсични вещества на майката по време на този важен период, употреба на психоактивни вещества по време на пубертета и др.

При по-голямата част от пациентите имаме достатъчно стабилна личностова структура и разпознаване на собствените налудности и халюцинации, за да бъде провеждана успешна когнитивно поведенческа терапия, редуцираща афективната реакция на симптомите. Задължителен е приемът на подходящ медикамент успоредно с психотерапията.



ПСИХОТЕРАПИЯ ПРИ ПСИХОЗИ

Когнитивно поведенческата психотерапия при психози, за разлика от тази при неврозите, се отличава по:

- Продължителност: продължителността на терапията е минимум шест месеца, като задължително преминава в поддържаща терапия след този минимален срок

- Честота: честотата на терапевтичните сесии е минимум три седмично.

- Задължителен контролиран прием на антипсихотични медикаменти, предписани от психиатър. Ако терапията се провежда в извънклинични условия, контролът на медикаментозния прием се осъществява от роднините на болния.


Терапевтична прогноза

За разлика от неврозите, при психозите гаранцията за осезаемо положителен изход от психотерапията и медикаментозното лечение е по-малка. Резултатите от контролираните изследвания недвусмислено показват, че най-добрият план по отношение редуциране и контрол над психотичните симптоми и ресоциализацията на болните включва успоредното прилагане на когнитивно поведенческа психотерапия и антипсихотично медикаментозно лечение!