Паническото разстройство често е причина за превръщане на живота в постоянен кошмар от очакването то да се случи! Самият страх от паническите атаки е най-страшният елемент в тях, който повлиява негативно социалния, интимен и професионален живот на човека.

Когнитивната психотерапия е най-действеният и практически успешен метод при лечението на паническите атаки! Работата е комплексна, като обект на терапия са както менталните и емоционални модели, сублиминално причиняващи страха, така и биохимията и мозъчната дейност!

Паническо разстройство

Паническото разстройство може да присъства самостоятелно или да бъде част от фобийно състояние като агорафобия, генерализирана тревожност, специфични фобии, натрапчивости (обсесивно - компулсивно разстройство).

Панческите атаки са внезапни периоди на интензивна тревожност, физиологична неприятна възбуда и напрежение, страх, стомашни спазми, сърцебиене, учестено дишане и емоционален дискомфорт и др. телесни и когнитиви симптоми. Появата на тези епизоди обикновено е внезапна и неочаквана. Мозъчната база, която ги причинява, е бадемовидното тяло, разположено дълбоко в древните мозъчни структури и неговият еволюционно адаптивен механизъм на БОРБА или БЯГСТВО. При паник атаката тялото се насища с адреналин и кортизол - стресовите хормони, а мозъчната биохимия също се променя. Хипервентилацията от паническото дишане променя алкалността на кръвта, кръвната захар се оттегля от мозъка, за да захрани напрегнатите мускули на тялото. Субективното преживяване е силен ужас, световътеж, дереализация и дисоциация от реалността, които водят до страх от полудяване и от обратната връзка на хората. Сърцето бие учестено, дишането е рязко и бързо, появява се обилно изпотяване, напрежение в стомаха и други части от тялото. Ако сме преживявали панически атаки, то знаем, че това са доста плашещи състояния при положение, че се борим с тях. В процеса на психотерапия се учим да ги посрещаме спокойно и дори да се наслаждаваме на симптомите им - така те отшумяват безпроблемно, а страхът се редуцира и превръща в радостна амбиция, тласкаща асертивността и мотивацията ни за успех.

Симптомите на паник атаките продължават до десет минути, но самият пик на преживяването трае около минута. Понякога паник атаките могат да образуват циклична поредица от епизоди, като утихват и се задействат отново. Често паническите атаки се случват в ситуации или места, когато са възникнали преди, както и в случаите, когато се чувстваме "хванати" натясно, тоест в напрегната ситуация, провокираща тревожността ни. 

Паник атаки се възприемат и преживяват от "опитните" и "начинаещите" в тях по различен начин. "Опитните", тоест хората, които дълго време са преживявали паник атаки, ги преминават бързо и почти незабележимо, без явни симптоми или външни изяви и незначителен страх.   Ако ни се случват за пръв път или отскоро и не сме запознати с тях, може дори да повикаме бърза помощ или да си помислим, че получаваме сърдечен пристъп. Всъщност нищо такова не се случва, разбира се. 

Какво причинява паническите атаки?

• Наследственост - установено е, че паник атаките се случват по-често в семейства, членове на които са имали такива, както и при семейства с други невротични разстройства. Въпреки това, много хора, които нямат фамилна история с панически атаки, също развиват паническо разстройство. Друг фактор например са прекалено предпазливите и протективни родители.

• Генерализирана тревожност, обсесивно компулсивно разстройство, пост травматично сстресово разстройство,  хипогликемия, хипертироидизъм, дефицит на витамин Б от недостатъчно или некачествена храна, възбуждащи вещества като кофеин и кокаин... 

• Паник атаките са чест спътник на различните фобии, като се явяват тяхна кулминация.
  

• Поддържащи причини са избягването на провокиращите панически атаки ситуации или среди. Негативните автоматични мисли и чувства, правила и несъзнавани убеждения. Липсата на физическа и обществена активност.

• Липса на асертивност, самоувереност и смелост.

• Хипервентилацията при учестено дишане може да предизвика паник атаки.

 Симптоми

Физиологични

• Усещането за страха на адреналина, преминаващ като реално преживяване през цялото тяло.
• Изпотяване.
  
• Чувство за задушаване (диспнея).
• Свиване в стомаха.
• Сърцебиене.
• Замаяност.
  
• Главоболие.
• Световъртеж.
  
• Гадене.
  
• Хипервентилация.
  
• Горещи и студени вълни.
• Мравучкане или скованост на ръцете, лицето, краката или устата (парестезии). Усещане за вибрации и енергия.
• Сърбеж.
• Усещания за изгаряне.
• Клатушкане и треперене.
  
• Клаустофобия.
  
• Усещане сякаш тялото се изключва и изчезва.
• Изтръпване на гръбначния стълб.
• Субективното чувство за сърдечен пристъп.
• Умора и слабост.
  
• Мускулни спазми.
• Скърцане със зъби и стягане на челюстта.
• Временна слепота.
• Съскащ шум в ушите/ главата.

  Психични

• Интензивен страх от ставащото и неувереност в себе си. Загуба на самоувереността и вярата в живота.
• Загуба на способността за логическо разсъждение.
• Ирационални натрапчиви мисли.
• Гръмогласен вътрешен диалог.
• Дереализация - чувството, че всичко е нереално, като на сън.
• Деперсонализация - сякаш не сме свързани с тялото си и сме извън времето и пространството.
  
• Съдбовност.
• Мислите: "Полудявам!" и "Умирам!".
• Чувството, че никой не разбира какво се случва с нас.
• Избягващо поведение - странене от ситуации където според нас би се случила паник атака.
• Агорафобия.
• Чувството, че ще се случи нещо ужасно и ние не можем да го предотвратим.
• Страхът, че паниката е симптом на сериозно заболяване.
• Страхът, че ще се изложим пред хората.
• Страх от смъртта и като резултат от това страх от живота - тревожност.
• Страх от провал.
• Стеснена визия.
  
• Изострена сетивност.
• Видимо забавяне или ускоряване на времето.

Агорафобия

Нерядко случващите се панически атаки резултират в агорафобия - страх от открити пространства или от тълпи, страх от невъзможността за "изход". По същество агорафобията е страх от получаване на паническа атака и се терапевтира именно паническото разстройство. При невъзможност за напускане на дома, терапевтът е възможно да посещава дома на пациента.

Лечение на паническите атаки

Паническото разстройство се повлиява най-ефективно от когнитивно-поведенческа психотерапия.

      
- Дълбоко диагфрагмено дишане без задържане на дъха с пълни дробове с бавно издишване. Задържане на дъха "долу" в комфортно време (без да се стига до задъхване) и отново бавно диафрагмено дишане и издишване през носа. При това нивото на въглеродния двуокис се повишава и случването на паник атаката става невъзможно.

- При ескалиране на тревожността и появяване на паническия страх и симптомите на паник атаката: дишане в хартиена кесия. При това в тялото се покачва наситеността на въглеродния двуокис, при което симптомите се успокояват, а оттам намалява и паническия страх.

- Приемане и СПРИЕТЕЛЯВАНЕ с паник атаката. "Плуване" със симптомите - позволяването те да се случат (вместо борбата срещу тях, която ги усилва до актуална паник атака). Приемане на страха - съзнателното "прегръщане", смело присъствие в страха, замайването, вибрациите, студените или горещи вълни, променяне на ОТНОШЕНИЕТО към ставащото - от борба с него или бягство от него, в ПРИЕМАНЕТО му. Когато застанем смело в центъра на страха си, той се превръща в чиста неутрална енергия, губи се самият му корен - страхът от страха!

- Анализ, осъзнаване на сублиминалните страхове и убеждения и тяхното реструктуриране - изготвяне от терапевта на ключови мисли, които заменят зловредните.

- Самата терапевтична връзка на доверие и сигурност с терапевта са чажна част от терапията.

- Десензетизация - в условията на спокойната обстановка и сигурното присъствие на терапевта, се имитират симптомите на паник атаката - учестеното дишане, мускулните стягания, емоционалните преживявания. Учени сме да приемем паник атаката, да се освободим от страха от нея, както ида овладеем телесните и психични симптоми. Когато страхът и напрежението изчезнат, преживяването на симптоматиката може да се превърне дори в духовното преживяване на дълбока медитация и свързването с вътрешната сила.

- Поведенчески експерименти - в сигурното присъствие и разбиране на терапевта, се преминава към работа в реална среда и справянето с паниката в ежедневието.