untitled
viviti

Обсесивно компулсивното разстройство е сериозен психологически проблем. Колкото повече го игнорираш и се стремиш да отхвърлиш натрапчивите мисли, толкова по-силни стават те и нуждата от защитни действия/ ритуали нараства! 

Изходът от ОКР изисква доста сериозни промени в характера ви, в отношението ви към преживяваното от вас и към живота въобще! С помощта на терапевт можете да се научите как да превърнете обсесивните си мисли и страха зад тях във все по-слаби и по-слаби, като постепенно нарсне свободата и спокойствието ви! Психотерапевтът ви учи как сам да бъдете терапевт на себе си! 

В тази страница публикувам връзка към форум "психотерапия онлайн", където може да зададете своя въпрос за обсесивно компулсивното разстройство (ОКР)/ натрапчивата невроз аи да получите точен отговор, насоки за самостоятелна работа и намиране на терапевт!

По-долу публикувам някои от зададените въпроси и итговорите им от форума!

тема

Въпрос:
Здравейте,от много време насам имам едни натрапливости,които аз кръстих внушения.те ме притесняват още от септември месец и до днес не ми минават ,а само пополеква ми и след това идват оново даже и по страшни..Всеки един ден е ад...
ходих при невролог и той ми изписа едни хапчета,но това не ми помага.Налага се да отвържзавам някои неща по двадесет пъти докато не съм сигорна,че няма да ме приттесняват.Преди ставаше,но сега когато се опитам да ги отвърдя става по-зле..получава се нещо нереално и още по натрапващо...един пример гледам личвата си карта и виждам на гърба най-отдолу нали посредата пише Имета,отдясно презимето и отляво фамилията.аз си мисля защо не са ги подредили така както трябва да бъде..разказах това на една приятелка и тя и каза,че така е написано,защото Фамилията била най-важна след това ивето и накря презимето,което не е важно тлкова..успокоих се малко...и много други неща...
Сега преди малко вкъще си казах и трите имена Ваня Кръстева Генчева и чух Фамилията много добре ,но в съзнанието ми остана само презивето и си помислих,оплашех това да не е Фамилията,а това НЕ Е така.Моята Фамилия си е Генчева и аз си я чух.. ohmy.gif толкова съм отчаяна...понякога тези мисли сами ми се казват в главата ей така и това ме убива.... sad.gif
Моля ви дайте ми някакъв съвет ще ви бъда много благодарна....

Отговор:
Опиши малко по-подробно различните натрапливи мисли (както си дала пример с името) и действията, чрез които се защитаваш, ритуалите, като развързването, за което споменаваш. Опиши и другите такива мисли и ритуали, моля те!
- разкажи за периода преди 5-6 месеца и преди това, около септември, когато казваш, че са се появили тези "внушения"(както ги наричаш). Имаше ли някакви по-тежки преживявания тогава? Някой или нещо (ситуация) да те е ранила, да си се почуствала силно излъгана, измамена, извън контрол, да се е случило нещо, което да не си можала да приемеш лесно или въобще?
- На колко си години? За пръв път ли се появиха подобни проблеми или и преди това си имала някакви?
- Разкажи за себе си повечко - преди всичко за характера си, но и нещата около теб! По-подредена ли си? Колко често чистиш у дома? Дразнят ли те нещата, които не са на мястото си? А хората, които се държат по-различно от според теб приемливото дразнят ли те по-силничко?
- разкажи за мама и татко и себе си, преди всичко докато си била малка - как те възпитаваха? Изискваха ли доста от теб? разбираха ли се или се поскарваха по-често? Изискваха ли да имаш винаги високи оценки в училище? - това са само примерни въпроси, но разкажи колкото се може повече!
...

Засега мога да ти дам само общи съвети, но предпочитам да изчакам да отговориш на горните въпроси! Моля те отговори им един по един с няколко реда на всеки!

Очаквам отговора ти!

Орлин

Въпрос:
Ами нямам точно определени ритуали при мене по-скоро е повтаряне на определени фрази ,които аз наричам утвърждения ,за да мога да бъда спокойна със самата себе си.Незнам поради каква причина се явяват дори ме е страх да говоря за тях...
Спомням си като малка все си оглеждах тялото,за да видя ,да се уверя,че всичко е наред.един път като погледна ми се струва,че съм дебела за панталона,който съм облякала и затова гледам още и след това се виждам слабичка,хубавка и по този начин се успокоявам.Друга такава натрапливост поне за мене е това,че края на лятото случайно докато се ровех в интернет в хороскопите открих,че тате понеже е роден на 11 ноември и разбрах,че е зодия Скорпион,а преди това сме мислили мама по-точно,че е на 11 септември и го мислехме за Везни,но той се оказа Скорпион.И аз казах на мама и тя ми отговори:"Така ли?" и аз и казах :"Ами да..." и вече му четем хороскопа за Скорпион.Нямаше пробелми известно време ,докато наскоро не си внуших,че нещо тя не ме е разбрала и започнах да си припомням ситуацията отново и отново също както със оглеждането и това ме влудяваше,защото неможех да си докажа,че тя ме е разбрала ,защото дефакто ме разбра много добре..ужас..
Мина ден поуспокоих се..
- разкажи за периода преди 5-6 месеца и преди това, около септември, когато казваш, че са се появили тези "внушения"(както ги наричаш). Имаше ли някакви по-тежки преживявания тогава? Някой или нещо (ситуация) да те е ранила, да си се почуствала силно излъгана, измамена, извън контрол, да се е случило нещо, което да не си можала да приемеш лесно или въобще?
-Ами тогава много харесвах един футболист и много исках да бъдем заедно,но той си имаше приятелка и това много ме нарани.аз просто неможех да го приема и не исках.Той казваше да си останем приятели,но за мене нещата стояха така Или всичко или нищо и един ден се уговорихме и се видяхме и правихме секс във Плд. беше ми за 1 път.А лятото когато ходехме на стадьона аз пушех цигари,но странното беше,че не желаех да излезна без да съм си запалила една или 2 цигари.Някаква утеха намирах в тях.Моите приятелки незнаеха и аз се обличах хубаво гримирвах се и си мислих ,че цигарите ме правят хубава.Те ми дават по-добри емоции,които без тях немога да си осъществя...
- На колко си години? За пръв път ли се появиха подобни проблеми или и преди това си имала някакви?

-аз съм на 15 години сега,за първи път в живота ми се случват такива неща и направо ме разкъсват...само,че преди внушенията дори преди лятото,когато още ходех на училище си представях някакви картини или ситуации,за да бъда интересна на околните.Видях,че никой не ме забелязва и започнах да си представям моменти от миналото,които ми харесат и си слагах един вид маска на лицето и другинте не го забелязваха.Хем ми бееше добре,когато се задържаше за по-зълго време хем гадно,защото виждах колко е гадно и странно защото никой друг не го прави.
- Разкажи за себе си повечко - преди всичко за характера си, но и нещата около теб! По-подредена ли си? Колко често чистиш у дома? Дразнят ли те нещата, които не са на мястото си? А хората, които се държат по-различно от според теб приемливото дразнят ли те по-силничко?
-Ами какво да кажа за себе си...По принцип много се влиая от чуждото мнение,тънкообидлива и много ранима.Понякога страдам за неща,които въобще нямат смисъл...Предпочитам да имам една най-добра приятелка,но истинска.Мразя лицемерите и въобще фукльовците..Хората около мене гледат повече за себе си правят се на интересни само най-много един двама да са истински...Това много ме дразни.Хората ме подценяват,моите възможности и качества.Само пеенето не подценяват. smile.gif
Последно време много често си меня настроенията което е много лошо защото като имам и приятел това ме притеснява да не проваля нещо... sad.gif
Подредена съм когато мама ме подреди честно казано съм малко мързелива,което не е хуваво никак...Почти не чистя,но и когато съм имала желание някой все е казвал "остави ти неможеш остави на мене и т.н." Не ме дразнят нещата,които не са си на мястото,но адски много ме дразнят хората,които се държат по-различно от мене или непристойно.

Отговор:
Каваш, че се дразниш много, когато някой е различен от това, което ти приемаш за 'начина на поведение, мислене и живеене", както и че често при теб нещата са 'или всичко, или нищо", или/ или. Може би ти си мислиш, че това е твоят характер и толкова. Ами донякъде е така, но не съвсем. Това е само изходният реултат от други, по-дълбоки страхове и комплекси в теб. Те са несънавани и вероятно не ги виждаш директно. В когнитивно поведенческата терапия, тази която аз практикувам, се казва: "Ти чувстваш това, което мислиш!". твърди се още, че дълбоко във всеки един от нас има заложени мисли - убеждения, за които най-често не знаем или само се досещаме, но не ги виждаме директно, защото те се защитават чрез едни предсъзнавани правила, които се превръщат в твой характер, в твой личностов стил на мислене, чувстване и поведение. Когато общуваш с хората, ти виждаш случващото се като го филтрираш през своите вътрешни убеждения, които пък задействат в теб защитната компенсаторна реакция на правилата, нормите/ характера/ личностовия ти стил. Ще обясня по-долу как може би стоят при теб нещата. Всичко това се залага докато си била мъничка, докато си расла. А се дооформя след това. Ти още като малка си имала едно различно виждане за тялото си, което говори, че нещата, за които ти говоря, са били в теб отдавна. Сега просто са се проявили по-силно. Тези неща (несъзнавани мисли - убеждения, които пораждат в теб страх) най-вероятно са били програмирани в теб от някой от родителите ти - мама или татко може би. Разкажи за тях. искам само да знаеш, че те със сигурност те обичат много и не са виновни за нищо. Те самите са такива, каквито са, защото си носят техния си психичен багаж. Нещата са каквито са, няма виновни, няма жертви, а просто причинно следствени връзки - неутрални. Сега вече си голямо момиче и можеш да се справиш с всичко!

Нека да видим какво става в теб, когато тръгнат натрапчивите мисли. Например за зодията на татко. В теб се появява мисълта "мама не ме е разбрала", която болезнено не ти дава мира, им амного тревожност в нея - обсебваща е! И продължва да се връща болезнено, въпреки, че не я искаш и се бориш против нея. Зад/ под тази мисъл, на най-дълбоко несъзнавано ниво в теб за заложени едни негативни убеждения, от които те е страх и които всъщност пораждат "мама не ме е разбрала". Тези убеждения биха могли да бъдат: "Аз съм неразбрана, ранена, отхвърлена, несправяща се, губеща, никоя и нищо..." Тези несъзнавани убеждения пораждат един страх в теб, страх от това, че няма да бъдеш разбрана, приета безусловно, че не си достатъчно добра в нещата, които правиш, страх от мнението на хората, което мнение ти влияе по-силно от колото е нормално това да става. Тези несъзнавани мисли-убеждения са в корена на натрапчивите ти мисли, пораждат ги! Когато общуваш или преценяваш ситуацията, тя преминава през тези страхове - убеждения и достига до съзнанието ти като автоматични мисли. Автоматични са, защото са просто продукт на автоматичен процес. при теб тези автоматични мисли са се превърнали в натрапливи. А това става, защото когато се задействат съответните страхове - негативни убеждения и те породят натрапчивите автоматични мисли, в теб се включва друга психична "инстанция" - защитния ти личностов стил, характер, морал, норми и правила. Да го наречем за по-кратко личностов стил. при теб този стил е БОРБА. Борба, която води до раздразнението ти от всичко, което е извън нормите и критериите на този личностов стил. Характерни за този агресивно борбен личностов стил са емоционалният перфекционизъм, максимализмът, силното желание за ПЪЛЕН КОНТРОЛ над себе си и нещата. На съзнателно ниво този твърдичък личностов стил се проявява като черно/ бяло мислене - тоест или са така нещата, или никак не са. Или постигам нещо на сто%, или въобще не го постигам, правя. Или някой ми е приятел, или го режа на мига и го отхвърлям. истината разбира се е, че нещата никога не са черни или бели, а са някъде в нюансите помежду им!

Та, пак да видим какво става в теб в случая със зодията. Появява се мисъл: "мама не ме е разбрала", която е обсебваща и болезнено натрапчива. Тази мисъл е само автоматичен резултат на съзнавано ниво от филтрирането на случката със зодиите през несъзнаваните ти убеждения: "Аз съм неразбрана, ранена, отхвърлена, несправяща се, губеща, никоя и нищо, не си вярвам, не вярвам на хората, не вярвам на живота си...". При активирането на несъзнаваните ти мисли - убеждения (наситени със страх), в теб обаче се задейства защита от тях чрез борбата, контрола, перфекционизма и максимализма на личностовия ти стил! Този личностов стил всъщност поражда защитните ти действия - отвързването, защитните утвърждения. Когато в началото ги правиш, те действат - временно действително намаляват тревожността и натрапчивите мисли. Но тъй като те на практика усилват страха (несъзнаваните убеждения), действат само временно, докато количеството страх/ негативни убеждения нарасне достатъчно! Тогава защитните ти утвърждения, отвързване и т.н. вече не действат. Тогава ти се налага да разшириш кръга на утвържденията, както и броя на повторенията им. Това отново временно помага, но всъщност усилва страха, защото само го потиска, но не го разрешава! На практика, колкото повече се защитаваш чрез защитни утвърждения, действия, въобще ритуали, толкова по-силнио стават натрапчивите мисли с времето! Но ти си в началото на развитието на процеса и ще можеш лесно да го неутрализираш - особено с помощта на специалист!!! Сама е трудничко, затова ти препоръчвам да се обърнеш към психотерапевт от твоето населено място. Психотерапията, която действително работи в твоя случай, доказано и проверено научно, е когнитивно - поведенческата психотерапия! Също и хипнозата и хипнотерапията! Психоанализата би ти помогнала за общото разбиране на това, какво става в теб, както и след като вече си преодоляла проблема си. Тя е чудесна, но е по-фина и нежна работа. А на теб ти трябват сега по-директни и силни методи! Виж за терапевт от твоя град тук и тук.

Ако горното ти се струва прекалено сложно, не се притеснявай - това са психологически понятия. Аз винаги съм се учудвал, когато при мен дойде клиент с лекарските си изследвания. Лекарите пет пари не дават дали ги разбират пациентите им, дори именно за да не бъдат разбрани наричат простички неща и процеси с гърцизми и латинизми. А пациентът им, за да разбере какво става в него, което е нормално желание, става половин доктор и изчита тонове литература, защото докторите умишлено правят една "димна завеса" от "сложни" думички и термини. В психологията поради естеството ни на работа обаче, се стараем доколкото е възможно да направим понятията си достъпни, защото за разлика от соматичните доктори не работим механично и не се явяваме търговци пласьори на хапчета, а успешната ни работа зависи от разбирането и осъзнаването на пациентите ни.

Накратко за теб: Колкото повече повтаряш утвържденията (ритуалите, развързванията...), толкова повече бягаш от страховете си и с течение на времето те стават по-силни, а натрапчивите мисли, които са само техен резултат - също нарастват! И не само нарастват, но се разклоняват, появяват се нови и нови, все по-силни и разнообразни! Когато се защитиш чрез утвържденията си, временно ти олеква, но това е все едно чешеш рана. Като я почешеш, за малко ти става по-добре, но всъщност я разраняваш и се налага още повече да я чешеш (аналогично да повтаряш утвърждения), защото те засърбява още по-силно (аналогично натрапчивите мисли стават по-силни и болезнени).

Какво може да се направи? С помощта на специалист само за три месеца упорита работа можеш да се освободиш от натрапчивите си мисли, както и от защитните си утвърждения/ действия. Обърни се към специалист! Ако сега не го направиш, положението ще се влоши! А на теб тепърва ти предстои да живееш живота си! Затова поговори с мама и татко и им обясни, че положението е сериозно и действително имаш нужда от специализирана приятелска помощ!

Какво би могла да правиш сама, преди да се обърнеш към психотерапевт?

- Започни да посрещаш напрежението и страха си открито и смело! Когато дойдат натрапчивите мисли, в теб се появява желанието да се защитаваш с ритуали (утвърждения и др.). Научи се малко по малко да намаляваш ритуалите. Опитай се да ги спреш изцяло! Ако не стане отведнъж, пробвай за известно време, което увеличавай.

- Когато се научиш да издържаш на напрежението без да правиш ритуалите, теб неминуемо ще се увеличи тревожността и ще застанеш лице в лице с натрапчивите си мисли. Това е нормално и е нужно да се претърпи, подобно на спирането на чесането на раната от примера по-горе, при което самото сърбене временно нараства, но всъщност е лекуващо и скоро раната оздравява!
Когато така застанеш лице в лице с натрапчивите си мисли без да се защитаваш от тях с ритуали, ти вече си направила една голяма крачка към щастието си! Нужно е да продължиш обаче!
Когато мислите идват, а заедно с тях раздразнението и тревожността, научи се да бъдеш в тях, без да бягаш от тях и без да се бориш с тях! Опитай се да стоиш в тревожността и раздразнението, да бъдеш в него смело, както би стояла смело по средата на гръмотевична буря! Мозъкът ни е устроен така, че щом действаме така, страхът и раздразнението (които идват от несъзнаваните убеждения) намаляват бързо! А с тях намаляват и натрапчивите мисли!
Практически това означава да ПРИЕМЕШ натрапчивите си мисли спокойно - да се сприятелиш с тях. Приеми ги като един приятел в теб, който го е страх, който е наранен и обиден и раздразнен - приятел, с който ти се учиш да стоиш до него смело и нежно и спокойно да го приемаш и да успокояваш страха му! Когато постоиш така с мислите си известно време, ти трябва да понесеш този страх и раздразнение, но въпреки това да не бягаш от тях в ритуалите (утвържденията си). Например натрапчивата мисъл с името ти - просто чуваш, виждаш името си разбъркано, без да се опитваш да го подреждаш и без да си казваш утвърждения или да правиш развързвания. Стоиш смело в това объркване като се стремиш да го ПРИЕМЕШ. В началото е трудно и странно, знам. Но колкото повече така стоиш в това объркване и тревожността и раздразнението от него, толкова повече то намалява, намалява и тревожността и раздразнението, а приемането ти на стващото се увеличава. Когато правиш това, ти директно работиш върху несъзнаваните си негативни мисли-убеждения и ги променяш в увереност, спокойствие, приемане и щастие.

- Промени мисленето си и разбирането си за нещата! В теб има заложени доста високи изисквания към самата теб и към другите хора, доста ригидни правила и норми, много ТРЯБВА, твърде много КОНТРОЛ и напрежение. А ги имаш, защото с тях се защитаваш от: "Аз съм неразбрана, ранена, отхвърлена, несправяща се, губеща, никоя и нищо, не си вярвам, не вярвам на хората, не вярвам на живота си...". Последните са несъзнвани, разбира се и може би ти е странно, може би си мислиш, че си друг човек - но ставащото в теб говори, че те присъстват в психиката ти и пораждат ставащото с теб. Именно защото са капсулирани, защото са невидими за съзнанието ти, те така лесно причиняват всичко!
Опитай се да бъдеш по-толерантна към себе си и другите, да приемаш собствените и на другите грешки като нещо нормално! Защото е нормално да правим грешки - човешко е! Нормално е и да бъдем различни и да имаме различни разбирания - светът е шарен, хората са различни и това, че някой мисли различно, е просто неутрален факт, който е част от шареността на света. а да мисли и действа този човек различно, колкото и да е това му действие извън твоите критерии за нещата, си има причини - може би неговите собствени психични модели и процеси... Разбери, че за да бъдеш рзбирана, първо ти самата е нужно да се научиш да разбираш другите! Повярвай си! Повярвай си дълбоко и безусловно! нека твоята самоувереност да идва единствено от теб самата, от душата и духа ти ! Когато се сравняваш с другите и искаш прекалено мног да им се харесаш, така ти самата губиш собственото си уникално присъствие и доверието в себе си. А светът има нужда от теб и те приема каквато си! Вярвай си не защото някой те е забялязъл и одобрил (харесал), а защото в теб живее една радост и щастие, една връзка с Любовта и сигурността, които идват от самата теб, от духа в теб! Научи се да виждаш доброто в теб самата и в другите хора! Доброто, което е зад външните ти/ им действия, маски и роли - каквито и да са те! А това добро винаги го има! Обикни се - но безусловно, с всичките си недостатъци и кусури! Само така ще можеш наистина да промениш това, което смяташ че е нужно! Обикни се - безусловно! Обикно и другите - не заради това каквото са, а дори въпреки това, каквото са - заради дълбочината и божественото в тях!!! Започни да четеш хубави книги на духовна и психологическа тематика - например книгите на Петър дънов - има много, много радост, живот и мъдрост в тях! Разбери, че нещата никога не са черно бели, а са някъде по средата и че ако ги виждаме черно бели, това идва от нас самите. Учи се да бъдеш по-спонтанна, по-отпусната и приемаща нещата, да се носиш малко повече по течението с радост и доверие на това житейско течение! Учи се на релаксация и медитация! Запиши се на йога!

Но преди всичко, помисли си за започване на няколко месечна терапия при специалист. Това в никакъв случай не означава, че ти има нещо! Напротив, започването на терапия говори, че си по-осъзната и смела и активно вървиш към щастието си!!!

Също така - ако не разбереш всичко от по-горното, не бързай да съдиш, а си дай време да се смели в теб. Питай каквото е неясно! Искам само да знаеш, че виждам в теб едно интелигентно и смело момиче, което уверено върви към успеха си!!!

Орлин

тема

Въпрос:
Bih iskala da popitam ima li konkretni nasoki kak da se spravq s moq problem.Skoro razbrah 4e stradam ot OKR - neznaeh predi 4e e takova.
Prosto na momenti,kogato ima draznitel okolo men sam super nervna,a ina4e sam mnogo spokoina li4nost.
Ot izvestno vreme se strahuvam ot bolesti,vse si mislq 4e dadena bolest moje da doide do men ili nqkoi ot semeistvoto mi i tova ve4e ne moga da go izdyrjam i v sashtoto vreme,ne moga da mahna tezi misli,koito me karat i da pravq opredeleni dvijeniq za da se spravqm s tqh.Prosto sam zapo4nala da vqrvam,4e ako napravq deistvieto,nqma da mi se slu4i nishto losho,sqkash deistvieto me pazi,a tova ne e vqrno,razbiram go,znam go i pac ne moga da se spra.Mnogo e trudno taka,zashtoto iskam da sam svobodna i da ne mislq za takiva neshta.Sashto mi e qsno 4e trqbva da qm hrani,koito mogat da uspokoqt nervnata mi sistema,a az naposledyk i nishto ne qm po4ti,zashtoto ne mi se i qde,taka se uslojnqvat neshtata,zashtoto glada zasilva nervnostta na tqloto,e qm de,ne 4e ne qm,no primerno edin krenvirsh i tolkova i posle oshte neshto i tai....
Iskam da sam si az,kaktoo predi.Moje li da mi pomognete i kakvo trqbva da napravq za da si pomogna saama,mnogo iskam da si pomogna sama,zashtoto ako uspeq,znam 4e shte imam silen koz posle v jivota 4e shtom sam se spravila sama,zna4i vsi4ko vinagi shte bade nared,useshtam se,4e ako poiskam pomosht ot terapevt ,moje bi sled vsi4ko,shte si mislq 4e ne sam dostaty4no silna da se spravq sama,ne iskam tezi misli,segane si gi mislq,no mogat da vazniknat.Iskam samo da me savetvat i da mi kazvat kak i moga,sigurna sam 4e moga,oshte pove4e az sam mnogo silno volevi 4ovek,a zashto s tova ne moga neznam,spravqla sam se s mngo neshta,samo tova ne mojah,zaradi golemiq strah,koito izpitvam.
Pomognete!!!!!

Отговор:
Там е работата, че е невъзможно да си бъдете вие, както преди. Поне не в тази вселена и в това време. Реката никога не е същата и общо взето, тече само напред. Можете да бъдете вие такава, каквато ще станете учейки уроците, които ви преподават тези ваши добри приятелки: натрапливите мисли и страха зад тях, който ги поражда! Звучи ви странно да ги нарека приятелки, нали?!?! Мога само да ви кажа, че докато се стараете да се борите против самите мисли и страха зад тях, те ще стават все по-натрапчиви, нападателни и болезнени. А ритуалните ви движения ще придобият все по-сложен и компулсивен характер. Но такава прогноза важи само ако продължавате в същия дух на битка със себе си. Защото този страх срещу който се борите, е вашето подсъзнание, а то е като едно малко детенце или ако предпочитате, малко животинче (изберете си за визуализация такова, каквото обичате - например котенце...). Това ваше подсъзнание е уплашено от нещо, травмирано е. Вие сте се опитали да потиснете реакцията му на страх, да я заключите в тъмното мазе на подсъзнателната си психика. А там това мъничко детенце/ добро животинче, подсъзнанието ви, така изолирано от светлината на съзнанието ви чрез отхвърлянето му, е започнало все повече да трупа страха си. Докато този страх в един момент е преминал дадена критична граница и е започнал да поражда обсесивните ви мисли - хипохондрични, а вероятно и други! Отначало не са били силни и вие, следвайки стратегията си на "аз съм силна и волева и ще се справя сама, без помощ, със силата на диамантената си воля!", сте успявали да ги изолирате, да ги изгоните и силово да ги заточите в тъмнината на психичната си "изба". Това обаче е доказано най-сигурният път за нарастване на страха - той се е акумулирал! А оттам и мислите ви са започнали да стават все по-чести, все по-силни и настъпателни. А оттам и силата и постоянството на битката ви с тях е трябвало да става все по-голяма. Прав ли съм? Можете ли да следвате мисълта ми, да осмислите думите ми? Ако да, може би вече схващате процеса, протичащ във вас и посланието ми...
Когато битката ви със страха, породена от желанието ви да сте силна и контролираща го е направила достатъчно голям, в един момент мислите са започнали да стават неконтролируемо силни, а усилията ви да ги спрете ментално все по-неуспешни. Тогава сте започнали да правите движенията си. Все по-често и по-често.
.........

Питате как да се справите сама?
- Сама бихте могла да се свържете с психиатър, за да ви изпише медикамент. В това няма нищо лошо - ще ви помогне и успокои, по чисто биологичен път.

................
Започнах да ви пиша общи указания за справяне, но изтрих всичко - защото осъзнавам, че ще е нужно да ви преподам цял няколкогодишен курс по психология плюс още толкова обучение по психотерапия. Аз лично не ви препоръчвам да продължавате сама! Силата е в слабостта! В слабостта на смирението и любовта. Мислите ли, че вашата силна воля е действително сила? Аз си мисля, че е маска на сила, отчаяно опитваща се да покрие болезнената слабост на ужаса зад нея. Ужас, който е породен именно от едно болно желание за сила. Истинската сила обаче е в душата ви, а не в гордостта на егото, която се самозалъгва!

Препоръката ми е да осъзнаете, че имате нужда от специализирана помощ и да се обърнете към психотерапевт! Подходящ за случая ви е когнитивно поведенчески терапевт - доказано е статистически, че това е най-добрата терапевтична модалност, която наистина помага при ОКР. Хипнозата също е чудесна. Но - най-важна е личността на терапевта. В България едва ли има толкова тясно скроен терапевт, който да ползва само една модалност, така че - осведомете се за добър терапевт и не се колебайте да започнете психотерапия. И се пригответе за интензивна работа над себе си! Вложете силата на волята си в правилната посока - към смиряване на егото си. Това е много общо казано, разбира се!

Повече може да ви каже психотерапевтът ви в хода на личната ви анализа и психотерапевтичен процес! Аз вярвам в душата ви и съм сигурен, че при правилен избор много скоро ще бъдете отново щастлива и спокойна жена!

С уважение и най-искрени пожелания: Орлин

Въпрос:
Da!Blagodarq za savetite,obshto vzeto e to4no taka,kakto kazvate.
Znaete li,davam si smetka,4e vsi4ko proizti4a ot edin fakt,znam to4no koga zapo4naha neshtata,zapo4naha s edna misyl,edna edinstvena misyl.No sega malko predistoriq,bashta mi e alkoholik i imah ujasno detstvo,mislkq 4e tova e nai-golemiq problem,zashtoto i do den dneshen ,kakto vinagie pravil se opitva i se nalaga s mnenieto si nad men,dori nemi ostavq vazmojnost da imam mnenie,az sam bila podtiskana cql jivot,ne sam mojela da izkaja mnenie.I taka bqh sashto i mnogo jivo dete,mnogo beli4ki praveh,no samo zashtoto bqh mnogo umna,istina e i sega sam si takava,zatova iskam i sama da se spravq,no sam priznala tiq dni pred sebe si,4e moje bi shte se naloji da ida na psihoterapevt.I taka othvarlqneto ot bashta mi e v osnovata na neshtata.Govorim za slednoto neshto: toi e vlasten ,studen i alkoholik.Ne e mnogo losh,nikoga ne me e bil,no me e udrql.KOgato baba mi se razbolq ot rak,az iskah silno da se opravi i mnogo se molih za tova i q poseshtavah,bqh na 18 god,az vqrvam v Gospod i zaradi tova sam uspqla da se zapazq do sega psihi4eski,ina4e ne se izdyrja,znam,4e Isus me dyrji,moje bi e silno kazano,no kogato bqh na 16 god imahme dramati4na scena s maika mi i az ne mojeh da izdyrjam pove4e - otvoreniq prozorec beshe do mene i iskah da sko4a za da spre celiq tormoz nad men,no togava dali mi vqrvate ili ne Gospod kaza na syrceto mi,estestveno ne s glas,beshe misyl i znam 4e beshe realno: Az te obi4am! Ottogava ne sam imala misli za samoubiistvo,nikoga,nikoga,nikoga!Razkazvaiki tova si mislq 4e sam si mislila,4e imam nujda ot priemane i lubov,dosta silna,zaradi semeistvoto mi.I taka,kogato baba mi beshe bolna,az se molih za neq i bqh edinstvenata ,koqto se osmelqvashe da ostane s neq v edna staq na same ii taka .... Prez tova vreme haresvah edno mom4e,koeto ne mi obrashtashe vnimanie ii edin den sedqiki si i misleiki za nego se po4uvstvah mnogo gadno,zashtoto ne me iskashe i si pomislih,ako toi ne me iska ,zna4i shte se slsu4i i smen sashtoto,kakto s baba mi i ottogava se biq s tazi misyl.Neprekysnato,ne q iskam,no e silna.Oba4e......znam 4e e mnogo glupavo,no sam bila na 17 nqkade i ne sam imala zrqlostta da se spravq s glupavite lubovni valneniq i taka,mislq 4e neshtata rabotqt 4rez strah i othvarlqne kombinirano.I taka predi oba4e da doidat tiq misli natrap4ivi za bolestite,az imah misyl i strah 4e shte mi se zapletat 4ervata i shte umra bqh 4ela neshto podobno nqkade v Bibliqta i pac misyl eto taka shte stane i s tebe golemi gluposti znam,no taka ili ina4e prodyljavaiki da 4eta bibliqta az pro4etoh neshta,koito me osvobodiha ot straha za 4ervata za nqkolko sekundi i taka do den dneshen nqma pove4e takyv strah,nikoga,nikoga,nikoga!E,4estno kazano,dobre 4e ima Bog,zashtoto ina4e neznam kak shtqh da se opravqm,tai kato v semeistvvoto mi beshe pylen haos,maika mi i bashta mi postoqnno iziskvaha ot men tvyrde golqma otgovornost,neposilna za men,ne me ostaviha da byda dete.Kofti!
I taka loshoto e 4e sprqh da 4eta Bibliqta zaradi nemyrlivost i otkakto sam sprqla,polojenieto mnogo se vloshi.Sega az ne sam nqkakva fanati4ka,no vqrvam zaradi moi si prejivqvaniq realni 4e ima Gospod.Ne sam sprqla da vqrvam.
Znaete li dori se seshtam 4e bqh 4ela edna kniga,kadeto edin pastor kazvashe,4e tova sa gluposti,ako si mislim ,4e sas nas shte se slu4i sashtoto losho neshto,koeto se e slu4ilo na rodninite ni naprimer ili na nqkoi drug i taka seshtaiki se za tova,vinagi sam bila silna.No neznam zashto vse oshte neshto dyrji napraplivite misli tam.Bqh se spravila do izvestna stepen s vsi4ko,nqkolko meseca nqmah natraplivosti,umat mi beshe zaet s u4ene - u4ih italianski ezik.Mnogo mi pomaga i tova 4e imam mnogo grijoven i lubveobvilen saprug i mnogo hubavo dete na 4 g .Mnogo me obi4at!I taka bqh se spravila po4ti s neshtata,no imah oshte nqkolko sreshti s bashta mi,poradi koito otnovo prejivqh ujasnata podtisnatost ii toi se dyrja losho s mene i taka neshtata se vloshiha.Sega se namiram na to4kata,kadeto trqbva da vzema reshenie da spra.Ima neshto,koeto moje mnogo da mi pomogne - ako znam,4e ako spra s dvijeniqta i ignoriram mislite,koeto go moga,nali tova ne ozna4ava,4e sam se predala i 4e te sa me pobedili (eto vijdate li,znam 4e ne ozna4ava,no iskam da go 4uq ot nqkoi i to ot specialist za da moga da kaja na uma si da se uspokoi) i 4e spiraiki,tova ne ozna4ava 4e neshto losho shte mi se slu4i.Ehhh,shte se opravqt neshtata,zashtoto samm se nau4ila da gledam napred i da znaete 4e nqma da se dam i nqma da se predam,shte napravq vsi4ko za da moga da jiveq normalno i da sam shtastliva,iskam go pove4e ot vsi4ko,nqma ot4aqnie v mene,naprotiv vsekji den se sabujdam kakto vinagi v super nastroenie i nqkde kato mine 13 h i neshtata zapo4vat sqkash - no shte prestanat,ponqkoga sedq i mislq: "nali tova sa gluposti,zashto izobshto mislish varhu tqh..." Tova 4e bqh taka iskrena i napisah za slu4kata s baba mi e napravo rekordno za mene,az ne govorq za tova obiknoveno.E,ami sega mai se 4uvstvam mnogo po-silna.Kakvo da kaja,samo tova,4e propusnah da kaja,4e kogato baba mi po4ina,az zbqh sama v staqta i vidqh bukvalno kak sprq da disha,a tq speshe i izvikah nashite i taka i ottogava si mislq ponqkoga,4e me presledvat duhove na bolesti zaradi tova 4e samo az sam vidqla kak umrq,no vihdate li,mislq 4e tiq neshta idvat ot filmite,koito sam gledala kato malka,kadeto se govoreshe za duhove i psiho-otak4eni neshta.OK!Spiram,kazah 4e nqma da se dam i 4e shte spra nezavisimo,kolko e trudno,imam i golqm napredyk ve4e kato sprqh da si miq rycete po 10 pyti ili pove4e sa mai neznam,i ve4e si gi miq po 1 pyt i sashto taka na momenti se ulavqm 4e si zabranqvam da broq i uspqvam.Ami tova e,shte vi pisha i zanapred kak vyrvqt neshtata.
Pozdravi i mersi mnogo za tova,koeto ste mi pisali .I na vsi4ki.koito mipisaha li4ni sms!
Haide celuvki!

Az mislq da porabotq oshte izvestno vreme varhu sebe si da se uravnovesqvam v trevojnite migove i togava sigurno shte posetq i psihoterapevt za moje da se provede kognitivno-poveden4eska terapiq ,za koqto sam saglasna 4e shte pomogne,namiram se v Italiq i se nadqvam tuk da ima dobri specialisti.
Mersi za vsi4ko,naistina mnogo se radvam 4e moga da pisha za tova v bulgarski forum.
Maja mi e zapoznat sas sastoqnieto mi i mnogo mi pomaga,ostavqme da si po4ivam i sashto taka pravi vsi4ko vazmojno da polu4avam iznenadi i zabavleniq,koito se otrazqvat mnogo dobre varhu sastoqnieto mi,sposobna sam sled prejivqna super vesela ve4er da sam spokoina i da nqma natraplivosti nqkolko dena.E,ami starah se da se omaja za stabilen 4ovek i sam uspqla - Slava Bogu!
Pishete oshte,mnogo mi pomagate,ako trqbva i cqla kniga za psihologiq mi napishete,ima efekt.
Iskam da si namerq i pro4eta knigata: neobichaina psihoterapiq,kak moga da si q namerq na bulgarski?
Pozdravi!
Irinna

Sega vidqh zabelejkata ot moderatora da se pishe na kirilica.
Iskam no nqmam tuk,v Italiq sam,mnogo sajalqvam,shte pomolq maja mi da mii instalira kirilica,ako ima vazmojnost!
Mersi za razbiraneto!

Отговор:
Правилно мислите, че родителският стил на възпитание на татко и мама са в основата на психичните ви трудности сега. Но не ги винете - те са ви обичали по своя си начин, а са се държали така, защото техните психики са само следствия от тяхното собствено възпитание и опит... Вие, като една интелигентна, зряла и вярваща в Бога жена сега имате за задача да промените това болезнено препредаване на психични проблеми в родовата си линия и да бъдете една щастлива, блага и толерантна, но авторитетна майка за детенцето си! И сте щастлива с такъв прекрасен съпруг - наистина изглежда чудесен човек! В Италия има прекрасни специалисти. Преди няколко месеца тук, в България имахме двама италиански когнитивни терапевти, които проведоха конференция за когнитивна терапия при психози и за съзерцанието (майндфулнес) в когнитивната терапия. Аз лично поддържам връзка и се уча на семейна терапия от друг италианец, живеещ в щатите, създател на когнитивния подход към семейната терапия: Датилио! Така че, може да се доверите на италианските специалисти (по-специално на когнитивните терапевти) - едни от най-добрите са в световен мащаб!

Свръхизискващият, дистанциран автократичен родителски стил са заложили във вас несъзнаваните ви вярвания, че сте жертва на живота и другите, че сте ранявана от този лош живот и хора. Eто вижте следното описание за родителски стил и сама преценете до каква степен се отнасят за вас:

Автократичен/ доминиращ и свръхизискващ родителски стил:

Родителите грубо доминират и потискат личността на детето, налагат се, изискват много. Нормите са ригидни и жестоко високи. Заложените черти са перфекционизъм, максимализъм, ригидни трябва във всяка сфера от живота, трудности в преживяването на удоволствие и радост, нереалистично висок морал и етични норми, спазване на културни, социални и религизони предписания "по буквата", критичност и автокритика, емоционално потискане и фиксация в рационалността, негативизъм и черногледство. Една добра почва за развитие на тревожност, панически атаки, натрапчивости...

Сега, наистина мога да пиша доста - цяла книга, както казвате, както и да продължим да си пишем тук, но този форум все пак е предназначен за по-кратки и само насочващи отговори, а не за актуална психотерапия. Името на подфорума е избрано по рзлични от актуалната му функциаоналност причини.

Накратко, някои общи насоки за вас:

1) Намалявайте честотата и продължителността на защитните си движения, миенето, броенето. Ако можете, просто ги спрете! Вие си мислите, че те ви помагат и пазят, но всъщност те още повече ви заплитат в един порочен механизъм и това, което в крайна сметка се случва ако продължавате да ги правите, е усилване на натрапчивите мисли зад тях! Когато спрете защитните си ритуали (миене, движения, броене), временно тревожността ви ще се увеличи. Но само временно, а в дългосрочен план ще намалее и изчезне!

2) Когато спрете ритуалите си, ще ви се стори, че мислите ви за болести се увеличават. Всъщност те няма да са се увеличили, но вие просто ще сте спряла да бягате от тях чрез ритуалите си и ще сте се осмелила да се обърнете право към тях със съзнанието си, да ги посрещнете смело и спокойно! Тук е важно отношението ви към тях, което е нужно да придобиете! Осъзнайте, че това са само мисли! Мисли, които нямат нищо общо с реалното ваше или на хората около вас здраве. Позволете си спокойно да оставате в тези мисли, да ги оставяте да се случват, без да се борите с или бягате от тях, като през цялото време осъзнавате, че това са ПРОСТО МИСЛИ и нямат нищо общо със здравето ви! Осъзнайте, че страхът ви при случването им идва от вас самата и няма нищо общо с реалността!

3) Сприятелете се със страха зад мислите. Осъзнайте, че той всъщност не е толкова страшен и се научете да стоите в него както бихте стояли до уплашена приятелка и бихте я успокоявали! Осъзнайте, че страхът сте вие самата, онова малко момиченце, което татко и мама възпитаваха доста строго и което не получаваше безусловна обич! То още е във вас - това сте вие самата, вашите дълбоки подсъзнателни детски емоции! Сега ваша задача е да прегърнете, приемете безусловно и обикнете този страх на това ваше вътрешно момиченце - подсъзнанието си! Приемането и любовта ви са като трансформатор, който успокоява страха, разтваря го, превръща го в спокойна вяра в Бога, съдбата ви (която е определена от Бога), в собствения ви божествен и закрилян от Бога живот, в другите, в божественото в тях, във вашата собствена божественост. Обичта и приемането на страха/ това малко момиченце (вие самата на дълбинно ниво) го превръща в радостно доверие в Бога! Защото, изразено на езика на християнската психотерапия, натрапчивостите ви представляват едно прекъсване на вярата ви в Бога, една проява на гордостта на егото ви. Повярвайте отново!

4) Молете се: "Господи, моля те научи ме да приема твоята воля за моя живот! Моля те, Боже, научи ме да осъзная пълната закрила, която Ти даваш на живота ми когато вярвам в теб! Знам, че страховете ми от болести се дължат на гордостта ми и безверието ми. Моля те, нека осъзная божественото ти присъствие в сърцето ми, твоя постоянен поглед и грижа за мен и близките ми във всеки един момен

Web Hosting · Blog · Guestbooks · Message Forums · Mailing Lists
Easiest Website Builder ever! · Build your own toolbar · Free Talking Character · Email Marketing
powered by a free webtools company bravenet.com