Психотерапевтичните методи, извлечени от древните психологически системи са изследвани със съвременни средства като мозъчно сканиране, ЕЕГ, ЕКГ, невромедиаторни и хормонални изследвания и др. Експерименталните изследвания продължават и съвременната наука преоткрива стойността на натрупаната през хилядолетията мъдрост!





Медитация (кликнете  върху връзката за  пълния текст )

 

    Медитацията е метод за свързване на аза с Аза – за овладяване на когнитивните, афективни и поведенчески аспекти на ежедневния ни живот. Медитацията ни свързва със свободата, знанието и силата в нас.

 

   В световните школи медитацията се предлага по два начина – отдолу нагоре (Bottom –up) и отгоре надолу (Up – down). В отделната школа се акцентира на единият от тях, но на дадено ниво от практиката двата метода се сливат в един.

 

                    Up – down медитация

 

   Това е най-естественият и практикуван правилно – безопасен метод за развитие на съзнателността и психическия интегритет на индивида. По същество представлява установяване властта на същинския човек в психичните му проявления.

 

   В конвенционалната психология бинарната логика на интелекта се приема за крайна и най-висша проява на човешката когниция.  Като използва интелекта до крайните предели на възможностите му в процеса на психическия анализ, медитацията продължава процеса на психическо овладяване, като от интелектуален психически анализ преминава в цялостен психически синтез. Такъв синтез не може да бъде извършен единствено с помощта на интелекта – той е нужен, за да разкопае основите на сянката („То”) – да осъществи разбиране относно съществуващата психическа дезинтеграция и неосъзнати проблемни наличности. Чисто аналитичните подходи в психотерапията приключват дотук. За осъществяване на цялостен психичен интегритет (психосинтез), е нужен по-мощен и тотален подход. Такъв подход е медитацията.

 

   Медитацията представлява освобождаване на его пространство, което същностната ни природа асимилира и адаптира към функционирането на:

-         една по-висша недуална когниция, която надхвърля двойнствената логика и я превръща в недуалното познание на Мъдростта.

-         спокойната радост, радииращата Обич и интуицията на директното чувствознание, които заменят бинарната емоционалност (страст - омраза, либидо - мортидо, ерос - танатос)

-         ясното осъзнаване на енергийната същност на живота, което впряга сексуалната сила в работата на една радостна единна Воля, която носи Свобода.

 

   Горните три психически компоненти на човешкия Аз:

 

       Мъдростта на директното познание

        интуицията и чувствознанието на Обичта

        Свободната Воля, носеща свобода от привидностите

 

– в източните психологически системи се назовават Сат, Чит, Ананда;   Брама, Вишну, Шива или Атман, Буддхи, Манас. В християнската терминология символично са представени от триединството на Божеството. В школата на българския мъдрец и превъзходен психолог Петър Дънов, трите компонента на същностната ни природа се наричат Любов, Мъдрост, Истина. Тези трите са сравнявани с трите качества на огъня: топлина, светлина и сила...

  

   Дихотомията на полярната логика и емоционалност, която разделя реалността на субект и обект, на добро и зло, се трансформира в недуалната визия на ясното осъзнаване – визия и интуиране, при което разликата между наблюдател и наблюдавано  изчезва, а изследователят експериментално преживява единството на целокупния живот. В такова състояние времето и пространството изчезват  - остава единствено ясната светлина на директното чисто узнаване. Обърканият човешки ум, вечно лутащ се между доброто и злото, светлината и сянката, се установява в широтата на визията, която обхваща и двете. Това води до когнитивен баланс и покой. Ако стандартното мислене на ортодоксалната наука възрази, че при такова състояние познанието е невъзможно, ще отговоря, че именно тогава се открива възможността за едно далеч по-обемащо познание, при което разделението между познавател и познаваемо, характерни за индиректното учене на логиката – изчезват, заменени от проникване в самата същност на изследвания обект. Съществуват безброй описания на тази способност при личности, напреднали в медитацията. На такъв учен не са му нужни външни инструменти. Единственият инструмент е собственото му съзнание. Само при един поглед върху даден обект – човек или ситуация – такъв учен узнава цялата същност, психохарактеристики, темперамент, характерови заложби, здраве, болестни диспозиции и пр. на обекта на наблюдението си. Свободата на волята разширява пределите си, при което човек се превръща от кукла марионетка в свободен ковач на съдбата си.

 

   По същество медитацията е събуждане на Аза, на героя в нас, който до тогава е спял и се е отъждествявал със сънищата на интелектуално афективната природа и социалните роли.

 

   Когато човек е в началото на усвояване на процеса на това събуждане, разбира се, е по-добре да прави опитите си в тишина – външна, емоционална и ментална. Човек разбира, че биологията, емоциите и мислите му са различни от Него самия. Колкото по-буден и силен е Азът, толкова по-лесно контролируеми са те. С течение на времето интуицията, волята и обичта на Аза проникват и в самото ежедневие на индивида, а обичайната когниция остава само в качеството си на средство. Въпросният процес на овладяване на привичния афективно – когнитивен живот на малкия ни аз представлява най-глъбинната и пълна психоинтеграция и психотерапия, позната на човечеството!  

 

 

                  Bottom – up Медитация

 

   Докато горният метод е воден от самия човек в истинския смисъл на думата – от глъбинното му Аз, от вътрешния му Учител, то медитацията от долу на горе се изпълнява до голяма степен от нормалната човешка когниция и афективност. Този подход включва богат набор от техники и похвати, които варират за всяка школа за психологическо развитие. За изпълнението им е нужно ръководството на опитен инструктор. Ще маркирам накратко само някои от мириадите похвати:

 

-         Сексуална сублимация (coitus sublimatus) – включва овладяването на либидната психическа енергия – основната и единствена сила, която участва във всички психични процеси – емоционални и когнитивни. Всъщност и тук, на ниво базисни нагони, отново присъства характерната за конвенционалната ни психическа структура дихотомия. В случая сексуалният нагон – либидо (ерос), се допълва психически контралатерално от нагона към разрушение (агресия, деструдо, мортидо, танатос). В началото на 20-ти век тази велика личност в съвременната психология – Зигмунд Фройд – осъзнава изключителното значение на либидната сила за здравото или патологично психическо функциониране. С изключителната прозорливост на невероятно острия си интелект той анализира патологичните процеси, които протичат при потискане на либидния нагон. През времето, когато Фройд е развивал тезите си, моралната цензура на индивида, наложена от социалните и религиозни норми действително е била причина за въпросната либидна репресия и следващите от това невротични и психотични патологии или перверзии.

 

   Понастоящем обаче картината е точно обратната – от сексуално потискане, човечеството се е впуснало в инфантилна сексуална ексесивност, разврат и промискуитет. Ако основната полярна психическа сила – либидо/мортидо (секс/агресия) – се потиска или разпилява, резултатът винаги е психически и физиологичен дисбаланс. Резултатът се вижда в съвременния социум, продукт на подобно невежо отношение към психическата енергия: огромна агресия и насилие, нарастваща невротичност и регрес. Според трансперсоналната психология най-доброто е третото, средното решение.

 

   В древните психологически системи на изтока огромната роля на сексуалността по отношение на психичното здраве е известна отдавна. В даоската и тантрична йога и тантрическия будизъм са посочени подходящи методи за сублимиране и канализиране на нагонната сила  - в полов акт или целомъдрено. Либидото се канализира във вътрешната енергетична мрежа, примитивният „естествен” оргазъм се превръща в безкрайно по-продължителния и наситен долинен оргазъм. Емоциите се трансформират от груба страст във фина любов. В такъв акт изпълнителите емпирично преживяват т.н. в ТПП състояние на недуално единство. При това състояние бинарната логика бива пометена от светлината на ясното осъзнаване, емоционалното блаженство и директното преживяване на вътрешната сила. Такъв медитативен акт потапя двойката в трансперсонални състояния на съзнанието, които продължават часове след приключването му. Ендокринният дистрес, причиняван от конвенционалния оргазъм е заменен от фин хормонален баланс и насищане на синапсната медиация и кръвната плазма с хормоналния корелат на най-висшата и безкористна любов – окситоцина, както и с ендорфин и енкефалин – биологичните корелати на радостта. Краткият наркотичен взрив на допамин в ядрата на септума, последван от „злия си братовчед” – динорфина и резкия срив във веригата на удоволственото възнаграждение, водещ до депресивност, тревожност, дистимия (понижено настроение) – следствие на стандартния примитивен оргазъм – се заменят от стабилното плавно ниво на допаминова секреция и възможност за насищане на кръвната плазма с ендогенни опиати – хормоните на щастието.     Психологически такъв акт се превръща в емпирично преживяване на трансперсонално психично състояние, като трите основни базисни компонента на човешкото психе: либидо, емоции и когниция, се сублимират в техните по-висши еквиваленти: воля, чиста обич и ясна светла адуална когниция.

 

Забележка: методът се преподава и супервизира индиректно от терапевт.

 

-         Дихателни практики – дишането е пряко свързано с трите базисни психически компонента: сексуалния, емоционалния и когнитивния. Моят опит показва, че ако сексуалната сублимация е качествено усвоена и прилагана, дихателните похвати могат да бъдат тласкащ механизъм за постигането на променено състояние на съзнанието, което има лечебен психотерапевтичен ефект. Ако сексуалната сила е пропиляна по стандартния път, дихателните практики в най-добрия случай са неефективни, а при използването на мощни техники, например бхастрика, дори вредни, тъй като стабилността и устойчивостта на аза е понижена, а допирът с променено състояние на съзнанието в такъв случай става опасен. По-долу съвсем бегло ще се спра на основните психотерапевтични стойности на контролираното дишане:

 

·        Задържане на дъха без въздух – при пълно дишане или след бхастрика, дъхът се изпуска напълно и се задържа в рамките на допустимия за конкретната личност дискомфорт. Тук целта е именно преживяването на тревожността, базисния страх, дълбоко заложен във всеки от нас, който с пълна сила се отключва по време на задържането на дъха без въздух. Само за броени секунди от най-дълбоките бездни на подсъзнанието ни изплува най-дълбокия страх, заложен в нас – страха от смъртта. Красотата на този прост и ефективен способ е, че процесът е съзнателно контролиран, винаги може да бъде преустановен, а в същото време за няколко мига бива извършено такова „разкопаване” на подсъзнанието, за каквото се изискват години стандартен психоанализ. Дори и неукрепналият аз на силно невротизиран човек може да се справи с този метод, защото силата на отключените подсъзнателни страхове зависи от продължителността на задържането, което от своя страна е под негов контрол. За препоръчване са повече, но по-кратки задържания. В собствената си практика съм установил, че по време на задържането азът изпитва именно досег със смъртта и чувството, че се губи, умира, на което той с всички сили се противопоставя. Това пряко води до укрепване на стабилността и устойчивостта му. По време на въпросното преживяване се случва контролирано осъзнаване на най-дълбоките подсъзнателни наличности, дотогава криещи се в трудно достъпните за каквато и да е терапия сенки на несъзнаваното. А именно в тези сенки се коренят причините за огромна част от психичните разстройства. Когато се случва въпросното преживяване на досег с най-дълбоките ни страхове, азът има нужда да се „хване” за нещо, подобно на удавник в буря. Такъв спасителен пояс може да бъде подходящо избрано в контекста на съответния проблем кратко утвърждение. Една – три позитивни себеутвърждаващи думи, за които азът жадно се вкопчва и които в такива моменти имат лечебната сила да променят конкретното терапевтирано състояние. Между задържанията се практикува нормално или пълно дишане.

 

·        Бхастрика, задържане с пълни дробове и тройно заключване – има много дихателни упражнения, но бхастрика е уникална. Бхастрика буквално означава ковашки мях. При този тип дихателна техника тялото се насища с енергия, чието осезание става ясно доловимо. Човек започва да се чувства като преливащ съд, излъчвател на прана. Когато след няколко минути изпълнение на бхастрика човек задържи въздуха, заедно с т.н. тройно заключване (бандха трая, трите помпи), енергията насища мозъка. При това ежедневното полярно съзнание изчезва. Остава единствено усещането за Аз. За известно време – може би минута – човек забравя напълно ролите на персоната си. Остава единствено чувството за „тук и сега”. Умът, подобно болезнена тежест - изчезва. Мога да сравня това преживяване на ясно съзнание с блаженството, което се изпитва след премахването на остра болка. Остава ясно чисто пространство, свободно от обичайната полярна когниция и емоции. Остава единствено осъзнаването за Аз и усещането на енергията. Чува се известен съскащ шум в ушите и тялото започва да вибрира. Всичко трае не повече от минута. Ако концентрацията не е достатъчно стабилна, възможно е да се получи припадък. Дишането бхастрика е основа за т.н. холотропно (насочено към цялото – гр.) дишане на Станислав Гроф. При модификацията, преподавана от Гроф, то се изпълнява легнал ( с което според мен се отнема голяма част от първоначалната му стойност), без бандхи (енергийни заключвания) и задържане на дишането. Според хилядите изпълнители на тази модификация, резултатите са изумителни – навлизане в т.н. четири базисни перинатални матрици, видения и лечебни трансперсонални състояния. Лично аз нямам опит с отключване на визии, а единствено с описаните по-горе състояния, предизвикани от класическото бхастрика изпълнение. Психотерапевтичната стойност на това дихателно упражнение, което отключва вътрешната енергетика и директно стимулира преживяването на недуално психическо състояние, са очевидни. Подобно на тежководолаз, задушаващ се от тежките психични компоненти на ежедневния ум, при бхастрика нашата истинска същност изплува на повърхността на съзнанието ни и от пасивен свидетел се превръща в действен интегративен център за цялата психика. Веднъж изпитал подобно състояние, човек никога няма да се задоволи единствено с полуспящото и обсебено от ежедневните страсти и мисли малко съзнание. А това малко съзнание винаги е главният причинител и корен на невротичните състояния поради невъзможността си да бъде повече от това, което е – единствено отражение на реалния ни Аз. Такова отражение само по себе си е обречено на тесен кръг от възприятия, при което по-голямата част от спектъра на съзнанието остава terra incognita. Както казва Зигмунд Фройд – ''ТО'' трябва да стане аз''. Подобно нему – великият източен психолог Гаутама Буда твърди, че основата на човешките страдания е невежеството...

 

·        Интуитивно пълно дишане – в препоръките за дихателни упражнения често се дават указания за различни дихателни ритми, които би трябвало да се основават на космическите ритми и т.н. Моят опит говори, че ако човек се концентрира в броенето на секундите или сърдечните си пулсации, то пропуска най-важното в дихателните упражнения, а именно: медитативното преминаване в по-висш тип когниция и сензитивност и ясното преживяване на вътрешната енергия. При броенето се губи творческото изпълнение, човек остава фиксиран към ежедневния ум (за който броенето е любима дейност), адаптивността към конкретните изисквания на тялото и съзнанието е невъзможна.

               Това, което имам предвид под „интуитивно пълно дишане” е изпълнението на цялостно (пълно) вдишване и издишване – долно, средно и горно – в плавен ритъм, с интуитивно регулирана продължителност на вдишването, задържането с въздух, издишването и задържането без въздух. При това критерий за правилното изпълнение е усещането за лека свежест при вдишване, за освобождаване на енергията на въздуха по време на задържане, което се преживява като чувство за радост и оптимизъм, естественото плавно издишване и задържане без въздух в рамките на комфорта. Ритъмът и темпото варират според вътрешното чувство  и нуждата на организма от кислород. Концентрацията е върху състоянието на съзнанието: ясно съзнание, радост и чиста енергия.

 

 

 

Забележка: методите се изпълняват в рамките на терапевтичните сесии, под ръководството на терапевт.

 

 

-         Вътрешната енергия – според парадигмата на трансперсоналната психология, психичната сила съвсем не е абстрактен конструкт, а конкретна наличност. Силата може да бъде акумулирана или загубена, да бъде трансформирана в по-фино и духовно естество или конкретизирана до по-груби прояви. Според трансперсоналните изследователи освен физически организъм, човек притежава и енергетично тяло, с енергийни центрове и канали. Според различните школи те се различават незначително, но разликата е привидна и произлиза от акцентирането върху някои и пренебрегване на други в отделните системи. Психичната енергия или либидото, е силата, която ако е в достатъчно количество и качествено балансирана, осигурява базата за здравата психична работа на по-високите етажи от психическите проявления: емоции и когниция.

 

   В даоската и индуската йога, в практиките на будистките школи – работата с вътрешната енергия, нейното акумулиране и проследяването на течението и през вътрешната мрежа от канали, е широко застъпена. Съществуват специални методи за сублимация (трансформация) на силата до нейните по-фини прояви, така че да бъде натрупвана и изолзвана за духовни и хуманни цели.

 

   Практиката по енергийна (либидна) циркулация може да се изпълнява статично, с или без дихателни упражнения, както и динамично – тай чи, паневритмия, дори при джогинг или обикновена разходка.