Когнитивно Поведенческа Психотерапия - 
В тази страница предоставям линк към форум "психотерапия онлайн", в който можете да прочетете реални истории на преживяващи ревност хора и отговорите до тях от специалист, както и да зададете своите собствени въпроси за ревността (ако я преживявате и изпитвате болезнената и сила, но не и просто от любопитство).
По-долу публикувам някои въпроси и отговори от форума!
тема
Въпрос:
Здравейте,
Съвсем скоро открих този форум. Причината да потърся помощ при вас е, че изобщо не мога да се контролирам. Ревнувам прекалнено много приятеля си. Знам, че е глупаво, безсмислено и така само ще го прогоня, но незнам какво да направя. Когато съм спокойна дори ми е смешно какви мисли са ми идвали на главата, но когато той не е до мен, направо полудявам. Чувствам се ужасно, не мога да си намеря място. Наистина ми е много зле. Той ме разбира, но понякога и на него му писва. Принципно нямам причина да го ревнувам. Той е прекрасен човек. Това моето е някакво болестно състояние. Ако има някакво хапче, което да помага бих го взела.
Много ще съм ви благодарна, ако ми помогнете. Да ме насочите към някой психиатър или да ми кажете какво да правя!
Отговор:
Здравейте!
Хапче против ревност засега не съм чувал да е създадено ... Има транквиланти, които биха ви поуспокоили чисто механично, но по никакъв начин няма да ви помогнат да премахнете причината за ревността си! А тя е дълбоко в психиката ви, в недрата на несъзнаваното във вас. Древните са говорели за това несъзнавано метафорично като за 'долната земя" и "горната земя". Подсъзнание и свръхсъзнание. Програмите, които не виждате и които всъщност причиняват ревноста ви, са капсулирани в подсъзнанието ви. А разрешаването им се намира в свръхсъзнанието ви, тоест в разширяването на съзнанието ви до една по-цялостна връзка с мъдростта, светлината и любовта, присъстващи във вас, в самия живот и в другите хора! Изразявам се метафорично, но се надявам че ме разбирате!
Ако държите да си помогнете с хапчета, препоръчвам ви д-р Петър Василев, с който работя в екип. Ето телефона му: 0898209175. Поздравете го от мен!
Вижте тази статия за ревността - разделена е на две части: тук и тук. В тази рубрика (психотерапия онлайн) има и други теми за ревността - прегледайте ги. Ще ви помогнат да се саморазберете, да осъзнаете малко повече някои неща във вас, да осветлите подсъзанието си с лъчите на осъзнаването! Ревността, както добре знаете от собствен болезнен опит, е нещо много мъчително. Преди всичко за вас самата, но също и за партньора ви! И да, сам би го отблъснала, както казвате. Затова вземете мерки. Посетете психотерапевт - на психотерапия ходят само интелигентните и мотивирани за щастие хора - а вие сте такава!
Ето сайтове, в които можете да изберете психотерапевт: тук и тук! Във втория линк има 76 терапевти (към днешна дата) - и стават все повече! Което е чудесно, защото ви дава богат избор!
Успех: Орлин
тема
Въпрос:
Здравейте,
Повдигам тема, може би безсмислена за мнозина – патологичната ревност. Казвам безсмислена, защото повечето хора смятат, че трябва просто да се бяга от хора с такъв проблем и че развитието винаги е в неблагоприятна посока. Но казват също и че надеждата умира последна.
Ще разкажа подробно за проблема на моя любим човек (макар че е класически) с молба да получа насоки дали и как мога да му помогна.
Най-напред искам да подчертая, че той е изключително умен, интересен и любящ човек, противно на мнението, че обикновено патологично ревнивите хора са нискоинтелигенти. Той прекрасно осъзнава проблема си, опитва се сам да се контролира, но е споделял, че често не може да преодолее или игнорира натрапчивите си мисли.
Според собствените му обяснения, проблемът е започнал преди години по време на проблемна връзка, в която другият човек се е държал прекалено свободно. Нямам представа дали е така, възможно е всичко да е било плод на вече проявена склонност да ревнува без причина.
Близките му са добре запознати с проблема му, обсъждали са го с него и тяхното мнение е, че той не бива да създава сериозна връзка, за да не наранява себе си и човека да себе си. Питам се възможно ли е, за който и да е, да контролира чувствата си и желанието да бъде с някого или да създаде семейство...
За голямо съжаление, други хора в обкръжението му (както и в моето) също са забелязали или са научили за проблема му и злоупотребяват с това, според мен за собствено забавление. На гърба си изпитах недоброжелателни коментари за мен, за поведението ми, за миналото ми, включително и абсолютно безпочвени обвинения за „специалното” ми отношение към негов приятел и за тайни отношения с някой друг. Разбира се, проявите на ревност не започнаха като резултат от това, но естествено проблемът се задълбочи.
Като цяло ревността му се проявава в следните стандартни ситуации:
1/ При споменаване на мъж, който е бил или е в моето обкръжение – „Имало ли е нещо с него?”
2/ При „прекалено дружелюбно” отношение към мъж – опитвам се да привлека вниманието му, изпитвам интерес към него и може би при първия удобен случай ще опитам да направя нещо...
3/ При желание да се видя с приятели/приятелки – сред мъжете има някой, който ме привлича/с жените искам да говоря за нещо, което крия от него/лъжа го, за да се видя с някой друг.
4/ При желание да се видя с родителите си – ще се виждам с някой друг, трябва да докажа по всякакъв начин къде точно съм била, кога съм стигнала, кога съм си тръгнала.
5/ При среща или споменаване на мои колеги от мъжки пол – казала съм, че повечето са жени (което е вярно!), струва му се, че има прекалено много мъже, т.е излъгала съм го
6/ При проява на желание да сменя работата си или да започна да уча нещо ново – там ще има мъже и е възможно някой да ми хареса.
7/ При желание да пътувам (работата ми понякога го изисква) – ще направя нещо по време на пътуването, трябва да откажа.
8/ При поглед встрани – гледам някого, когото съм харесала; дори знае кого съм гледала, а обикновено аз дори не съм забелязала такъв човек...
Примерите са наистина безкрайно много. Спрях да се виждам с приятели, не мога да изляза „по женски”, притеснявам се, когато ми се налага да говоря с негови приятели или други мъже в негово присъствие, отказвам служебни ангажименти с глупави извинения, изпадам в паника, когато се хвана, че несъзнателно съм погледнала нанякъде и т.н. Случвало се е и да се караме, защото харесвам даден актьор или певец...
Говорили сме много пъти за това. Както писах в началото, той осъзнава, че състоянието му е патологично. Иска от мен да проявя разбиране и толерантност, да отговарям спокойно на всеки въпрос или обвинение, което ми отправи, да огранича максимално живота си, докато той се опитва да преодолее проблема си. За съжаление, аз съм нервен човек и рядко успявам да реагирам спокойно в тези абсолютно абсурдни за мен ситуации, което влошава още повече положението. Всеки ден усещам, че губя някой приятел, нечие уважение, някоя добра възможност за развитие, но в същото време виждам, че любимият ми човек агонизира и не намирам силите и начина да му помогна. Започнахме да се караме за всяка дреболия и почти винаги в спора се стига до случка/нечие мнение за мен/момент от миналото ми, който провокира съмнението му в мен. Признавам, че реакциите ми в някои моменти са ужасни и никак не му помагат, но не мога да се преборя с истерията си, предизвикана от налудничавите му фантазии. Господи, дори не мога да отида до тоалетната, когато сме в заведение, защото той си представя, че ще съм с някого вътре!
И двамата знаем, че това не е просто лош характер, а БОЛЕСТ. Вярвам, че всяка болест може да бъде излекувана. Обичам този човек, той е прекрасен и в много отношения други хора могат само да мечтаят да бъдат като него...но обичам и себе си и искам нормално ежедневие, което да споделям с него, а не постоянен страх от моя страна, че ще предизвикам ревността му и постоянен страх от негова страна, че го лъжа...
Дори и да не сме заедно, не искам да живея с мисълта, че той продължава да се мъчи по този ужасен начин и няма доверие на никого. Не съм егоистка, както той често ме обвинява...Искам най-прекрасният човек да е свободен от тази отровна болест и да може истински да се наслаждава на щастието да обичаш и да бъдеш обичан.
Вярвам, че има начини и специалисти и искрено моля за помощ!
Отговор:
Здравейте!
Помощ може да бъде дадена, ако бъде искана! Вие я искате, съответно може да намерите своето си решение по отношение на връзката си с него. А той иска ли помощ? Ако е достатъчно интелигентен, както казвате и осъзнава проблема си, готов ли е да работи за преодоляването му? Мотивиран ли е д аго направи или си е свикнал с него и ще продължава да му робува, както той самия, така и да изисква жената до него също да бъде робиня на проблема му? Той желае ли да се излекува? Ако да, в малкото ни отечество от известен брой години съществува психотерапия.
Патологичната ревност е сериозен проблем. Има нормална ревност, която е дори приятна, защото на всеки му е приятно да му бъде обръщано внимание, както и такава лека и в нормални граници ревност води до по-пълно взаимно сливане, поддържа здравословни граници в партньорството на двойката. Но дори и тя е нужно да бъде осъзнавана и да има готовност за надмогването и. Ревността няма нищо общо с човешкото в човека. Тя представлява чисто животинско собственическо, териториално нагонно чувство. Ако е раздухана и е превърната в болестна, както е във вашия случай, винаги са налице "подводни" комплекси, на които ревността се явява само следствие, реакция на защита. При всеки патологичен ревнивец разбира се има нюанси на когнитивните му базови схеми, но общото е, че агресията на ревността се вява само маска на огромния страх зад нея! Страх от провал, от собствената нищожност, страх от нараняване от "лошите" други, страх от злоупотреба стигащ понякога до параноичност, налудно психотично мислене и агресивно поведение. Тоест, явно изявената болезнена ревност е именно психопатология, като в по-леките си варианти представлява невротично обсесивно компулсивно разстройство, а в по-тежките параноична психоза, тоест шизофрения. Сега, не казвам, че приятелят ви е психотик, а говоря принципно. Както казвате, той е интелигентен човек и осъзнава проблема си, което говори, че неговата ревност е на ниво невроза, една натрапчива невроза. Той има връзка с реалността и мисли трезво! Възможно е обаче на моменти, в пиковите си прояви, да прераства в чисто психотично състояние -временно. Пиша това, за да подчертая, че патологичната ревност е реален проблем, който няма нищо общо с любовта или каквато и да е нормално човешка привързаност! Тя е реална и силно болезнена за самия човек и жертвите му болест. И изисква лечение! при това често нелеко, защото залагането на целия психичен механизъм, пораждащ ревността често е започнало в ранните години. иска се много мотивация от самия човек, много силно желание за преодоляването на проблема, за да се справи! надявам се, че приятелят ви има такава мотивация! Ако я има, това оазначава, че реално осъзнава действителнат сила на проблема си!
Вижте статията ми "психология на ревността" - 1 и "психология на ревността" - 2.
Както и да е, "дяволът не е толкова черен...", ревността се терапевтира! Препоръчвам на приятеля ви да осъзнае тежестта на проблема си, неговата реалност и да се обърне към психотерапевт! Именно защото е интелигентен и осъзнат, именно защото е умен човек и ви обича, затова и ще може да трансформира ревността си в нежна грижа и дълбока вяра в себе си, вас, другите и живота! Аз вярвам, че той ще се справи и от сърце му го пожелавам!
тема
Въпрос:
Здравейте. Радвам се, че открих такъв форум.Имам нуйда от помощ.Мисля че съм в депресия и не знам как да се справя.става въпрос за следното. В момента съм в Испания при съпруга ми, който от две години работи тук. През цялото това време той си идва в България,аз ходя в Испания и така си живеехме що годе добре.Той работи,аз работя и гледам децата и никакви проблеми.Един ден обаче тук в Испания, той забравил скайпа си включен и идва съобщение.Аз понейе в моя скйп имам регистриран потребител със същто име си помислих че аз съм на линия и отварям. Ужасена бяж от това което видях" Как си коте". затворих и го оставих. Когато се прибра от работа поисках ояснение. Отговора му беше че всичко е минало и нямало какво да ми каже, след което излезе. По– късно като се прибра каза че всичко било само поскайпа и нямало за какво да се тревожа. Аз обаче на другиа ден му погледнах хронологията и не сам убедена че всичко е било забежки по скайпа. Сега не говорим на тази тема, защото той не иска и да чуе. Имаме две деца и 13 години брак. Не мога да зачеркна всичко.Иска ми се да му вярвам,но не мога.Искам да запазя семейството си.Всеки път обаче като го погледна се сещам за глупостите, които четох. Сега не мога да спя, не се храня нормално я често плача.Кажете как да си помогна. Искам да се оттърва от това, искам си предишния живот.
Отговор:
Ревността е наистина ужасно чувство, което разяжда отвътре и гори като огън. Разбирам ви напълно! Но при вас тя е в що годе нормални граници (струва ми се), тоест болката от нея засега се издържа и е сравнително поносима. А още повече че има повод (най-вероятно фалшива тревога
) за разпалването и!
Според Адлер, един прекрасен психолог, във всеки от нас се крие едно базисно чувство за малоценност, с което се справяме цял живот компенсирайки го със стремеж към успехи и контрол над живота си. Ревността атакува директно именно това най-дълбоко чувство. Ревността събужда чувството, че не сме достатъчно добри/ стойностни и затова партньорът ни е потърсил другата жена. Това разбира се най-често е пълна субективност и не отговаря на реалността! Ревността ни кара да се чувстваме като унижени, измамени, наранени, да вярваме, че партньорът ни злоупотребява с нас, лишава ни от силата, вмниманието си, обичта си, топлината си, искреността си и приятелството си! Ревността е толкова по-силна в нас, доколкото гореизброените убеждения-чувства присъстват като част от характера ни - най-често несъзнавано, в следствие на преживяванията ни през детските ни години. Как да се справите с ревността си и промените ситуацията?
1) Осъзнайте задействането на гореизброените убеждения във вас - проследете връзката между конкретната ситуация със Скайп - чатовете между съпруга ви и другата жена и собствените ви ментални установки. Вижте себе си отгоре, от позицията на безпристрастен наблюдател и осъзнайте психичните си наличности и движения. Вижте от тази позиция как прочетеното се свързва със собствените ви вътрешни филтри, порез които виждате ситуацията и как тази реакция възпламенява ревността ви - спокойно наблюдавайте целия процес "отгоре", осъзнайте го!
2) Запитайте се - до каква степен събудените чувства, че не сте достатъчно стойностна, че сте лишавана от любовта му и подкрепата му, че сте унижавана и мамена, които пораждат тази мъчителна болка и садо-мазохизма на ревността ви - до каква степен са реални?
- Наистина ли не сте стойностна?
- Нима не сте прекрасна съпруга и майка?
- Мъжът ви наистина ли лишава вас и децата от подкрепата си, например от парите си?
- Наистина ли той е безчуствен към вас?
- Може би месеците на раздяла са го накарали да проведе тези разговори, дори и на интимна тематика и може би именно тези разговори са му помогнали да ви остане верен! Може би именно фактът, че ви свързва доверието ви един към друг и тази дълбока вярност, много по-дълбока от някой "евтин" чат с някоя женичка го е накарала да се ограничи само с този чат и той е бил просто предпазен вентил, за да продължи да дава цялата си истинска преданост на вас и децата ви!
Разсъждавайте трезво и рационално и си дайте сметка до каква степен гореописаните механизми на ревността се дължат на реалността и до каква степен на вашите собствени психични "очила", през които виждате ситуацията.
3) Вижте положителното в ситуацията - като изпитание за устойчивостта на връзката ви, на дълбочината на отдадеността ви един на друг, като възможност за извършване на известна вътрешна работа във вас самата и като възможност за мъжа ви да бъде изцяло откровен и открит с вас, да си даде сметка на какво истински държи и определи приоритетите си в любовта в стратегически план. Обикнете го истински, в чистотата на онази тиха и дълбока обич, далеч от ада на ревността!
4) Когато извършите горната вътрешна работа, разговаряйте със съпруга си - спокойно, уверено, като излъчвате собствената си сила, спокойствие и увереност. Дипломатично помолете мъжа си за неговата искреност, изискайте я спокойно, но твърдо като основен елемент от брака ви! Кажете му, че го обичате и го помолете да прояви любовта си към вас чрез откровеността си по отношение на ситуацията с жената от чата.
Знайте какво искате преди всичко - вярност физическа, вярност духовна, вярност финансова? До каква степен сте готова да направите компромис в името на брака и децата си? Кое е по-важно за вас - да запазите брака си или да имате верен съпруг? Ако е първото - ще ви се наложи да приемете някои компромиси, като съответно промените световъзприятието си, както и параметрите на свобода в брака ви - и за него и за вас. Ако искате второто, тогава границите в брака ви са ясни и при нарушаването им (верността) трябва да сте готова на съответните действия. Ако обаче останете по средата, където сте сега - тоест имате очаквания за вярност и при нарушаването им във вас се поражда емоционалният конфликт на ревността ви - тогава ситуацията е болезнено мъчителна и за вас и за мъжа ви. Така че настоявайте за искреността му и говорете по параметрите на брака си - и бъдете готова за развръзката, в смисъл имайте ясна представа за приоритетите си в любовта, семейството и отношенията ви с мъжа ви - сега сте на един психичен кръстопът. Поемете в правилната посока - вие решете коя е тя - спокойно, с ясно съзнание и откровеност със себе си!
С уважение: Орлин
Хапче против ревност засега не съм чувал да е създадено ... Има транквиланти, които биха ви поуспокоили чисто механично, но по никакъв начин няма да ви помогнат да премахнете причината за ревността си! А тя е дълбоко в психиката ви, в недрата на несъзнаваното във вас. Древните са говорели за това несъзнавано метафорично като за 'долната земя" и "горната земя". Подсъзнание и свръхсъзнание. Програмите, които не виждате и които всъщност причиняват ревноста ви, са капсулирани в подсъзнанието ви. А разрешаването им се намира в свръхсъзнанието ви, тоест в разширяването на съзнанието ви до една по-цялостна връзка с мъдростта, светлината и любовта, присъстващи във вас, в самия живот и в другите хора! Изразявам се метафорично, но се надявам че ме разбирате!
Ако държите да си помогнете с хапчета, препоръчвам ви д-р Петър Василев, с който работя в екип. Ето телефона му: 0898209175. Поздравете го от мен!
Вижте тази статия за ревността - разделена е на две части: тук и тук. В тази рубрика (психотерапия онлайн) има и други теми за ревността - прегледайте ги. Ще ви помогнат да се саморазберете, да осъзнаете малко повече някои неща във вас, да осветлите подсъзанието си с лъчите на осъзнаването! Ревността, както добре знаете от собствен болезнен опит, е нещо много мъчително. Преди всичко за вас самата, но също и за партньора ви! И да, сам би го отблъснала, както казвате. Затова вземете мерки. Посетете психотерапевт - на психотерапия ходят само интелигентните и мотивирани за щастие хора - а вие сте такава!
Ето сайтове, в които можете да изберете психотерапевт: тук и тук! Във втория линк има 76 терапевти (към днешна дата) - и стават все повече! Което е чудесно, защото ви дава богат избор!
Успех: Орлин
тема
Въпрос:
Здравейте,
Повдигам тема, може би безсмислена за мнозина – патологичната ревност. Казвам безсмислена, защото повечето хора смятат, че трябва просто да се бяга от хора с такъв проблем и че развитието винаги е в неблагоприятна посока. Но казват също и че надеждата умира последна.
Ще разкажа подробно за проблема на моя любим човек (макар че е класически) с молба да получа насоки дали и как мога да му помогна.
Най-напред искам да подчертая, че той е изключително умен, интересен и любящ човек, противно на мнението, че обикновено патологично ревнивите хора са нискоинтелигенти. Той прекрасно осъзнава проблема си, опитва се сам да се контролира, но е споделял, че често не може да преодолее или игнорира натрапчивите си мисли.
Според собствените му обяснения, проблемът е започнал преди години по време на проблемна връзка, в която другият човек се е държал прекалено свободно. Нямам представа дали е така, възможно е всичко да е било плод на вече проявена склонност да ревнува без причина.
Близките му са добре запознати с проблема му, обсъждали са го с него и тяхното мнение е, че той не бива да създава сериозна връзка, за да не наранява себе си и човека да себе си. Питам се възможно ли е, за който и да е, да контролира чувствата си и желанието да бъде с някого или да създаде семейство...
За голямо съжаление, други хора в обкръжението му (както и в моето) също са забелязали или са научили за проблема му и злоупотребяват с това, според мен за собствено забавление. На гърба си изпитах недоброжелателни коментари за мен, за поведението ми, за миналото ми, включително и абсолютно безпочвени обвинения за „специалното” ми отношение към негов приятел и за тайни отношения с някой друг. Разбира се, проявите на ревност не започнаха като резултат от това, но естествено проблемът се задълбочи.
Като цяло ревността му се проявава в следните стандартни ситуации:
1/ При споменаване на мъж, който е бил или е в моето обкръжение – „Имало ли е нещо с него?”
2/ При „прекалено дружелюбно” отношение към мъж – опитвам се да привлека вниманието му, изпитвам интерес към него и може би при първия удобен случай ще опитам да направя нещо...
3/ При желание да се видя с приятели/приятелки – сред мъжете има някой, който ме привлича/с жените искам да говоря за нещо, което крия от него/лъжа го, за да се видя с някой друг.
4/ При желание да се видя с родителите си – ще се виждам с някой друг, трябва да докажа по всякакъв начин къде точно съм била, кога съм стигнала, кога съм си тръгнала.
5/ При среща или споменаване на мои колеги от мъжки пол – казала съм, че повечето са жени (което е вярно!), струва му се, че има прекалено много мъже, т.е излъгала съм го
6/ При проява на желание да сменя работата си или да започна да уча нещо ново – там ще има мъже и е възможно някой да ми хареса.
7/ При желание да пътувам (работата ми понякога го изисква) – ще направя нещо по време на пътуването, трябва да откажа.
8/ При поглед встрани – гледам някого, когото съм харесала; дори знае кого съм гледала, а обикновено аз дори не съм забелязала такъв човек...
Примерите са наистина безкрайно много. Спрях да се виждам с приятели, не мога да изляза „по женски”, притеснявам се, когато ми се налага да говоря с негови приятели или други мъже в негово присъствие, отказвам служебни ангажименти с глупави извинения, изпадам в паника, когато се хвана, че несъзнателно съм погледнала нанякъде и т.н. Случвало се е и да се караме, защото харесвам даден актьор или певец...
Говорили сме много пъти за това. Както писах в началото, той осъзнава, че състоянието му е патологично. Иска от мен да проявя разбиране и толерантност, да отговарям спокойно на всеки въпрос или обвинение, което ми отправи, да огранича максимално живота си, докато той се опитва да преодолее проблема си. За съжаление, аз съм нервен човек и рядко успявам да реагирам спокойно в тези абсолютно абсурдни за мен ситуации, което влошава още повече положението. Всеки ден усещам, че губя някой приятел, нечие уважение, някоя добра възможност за развитие, но в същото време виждам, че любимият ми човек агонизира и не намирам силите и начина да му помогна. Започнахме да се караме за всяка дреболия и почти винаги в спора се стига до случка/нечие мнение за мен/момент от миналото ми, който провокира съмнението му в мен. Признавам, че реакциите ми в някои моменти са ужасни и никак не му помагат, но не мога да се преборя с истерията си, предизвикана от налудничавите му фантазии. Господи, дори не мога да отида до тоалетната, когато сме в заведение, защото той си представя, че ще съм с някого вътре!
И двамата знаем, че това не е просто лош характер, а БОЛЕСТ. Вярвам, че всяка болест може да бъде излекувана. Обичам този човек, той е прекрасен и в много отношения други хора могат само да мечтаят да бъдат като него...но обичам и себе си и искам нормално ежедневие, което да споделям с него, а не постоянен страх от моя страна, че ще предизвикам ревността му и постоянен страх от негова страна, че го лъжа...
Дори и да не сме заедно, не искам да живея с мисълта, че той продължава да се мъчи по този ужасен начин и няма доверие на никого. Не съм егоистка, както той често ме обвинява...Искам най-прекрасният човек да е свободен от тази отровна болест и да може истински да се наслаждава на щастието да обичаш и да бъдеш обичан.
Вярвам, че има начини и специалисти и искрено моля за помощ!
Отговор:
Здравейте!
Помощ може да бъде дадена, ако бъде искана! Вие я искате, съответно може да намерите своето си решение по отношение на връзката си с него. А той иска ли помощ? Ако е достатъчно интелигентен, както казвате и осъзнава проблема си, готов ли е да работи за преодоляването му? Мотивиран ли е д аго направи или си е свикнал с него и ще продължава да му робува, както той самия, така и да изисква жената до него също да бъде робиня на проблема му? Той желае ли да се излекува? Ако да, в малкото ни отечество от известен брой години съществува психотерапия.
Патологичната ревност е сериозен проблем. Има нормална ревност, която е дори приятна, защото на всеки му е приятно да му бъде обръщано внимание, както и такава лека и в нормални граници ревност води до по-пълно взаимно сливане, поддържа здравословни граници в партньорството на двойката. Но дори и тя е нужно да бъде осъзнавана и да има готовност за надмогването и. Ревността няма нищо общо с човешкото в човека. Тя представлява чисто животинско собственическо, териториално нагонно чувство. Ако е раздухана и е превърната в болестна, както е във вашия случай, винаги са налице "подводни" комплекси, на които ревността се явява само следствие, реакция на защита. При всеки патологичен ревнивец разбира се има нюанси на когнитивните му базови схеми, но общото е, че агресията на ревността се вява само маска на огромния страх зад нея! Страх от провал, от собствената нищожност, страх от нараняване от "лошите" други, страх от злоупотреба стигащ понякога до параноичност, налудно психотично мислене и агресивно поведение. Тоест, явно изявената болезнена ревност е именно психопатология, като в по-леките си варианти представлява невротично обсесивно компулсивно разстройство, а в по-тежките параноична психоза, тоест шизофрения. Сега, не казвам, че приятелят ви е психотик, а говоря принципно. Както казвате, той е интелигентен човек и осъзнава проблема си, което говори, че неговата ревност е на ниво невроза, една натрапчива невроза. Той има връзка с реалността и мисли трезво! Възможно е обаче на моменти, в пиковите си прояви, да прераства в чисто психотично състояние -временно. Пиша това, за да подчертая, че патологичната ревност е реален проблем, който няма нищо общо с любовта или каквато и да е нормално човешка привързаност! Тя е реална и силно болезнена за самия човек и жертвите му болест. И изисква лечение! при това често нелеко, защото залагането на целия психичен механизъм, пораждащ ревността често е започнало в ранните години. иска се много мотивация от самия човек, много силно желание за преодоляването на проблема, за да се справи! надявам се, че приятелят ви има такава мотивация! Ако я има, това оазначава, че реално осъзнава действителнат сила на проблема си!
Вижте статията ми "психология на ревността" - 1 и "психология на ревността" - 2.
Както и да е, "дяволът не е толкова черен...", ревността се терапевтира! Препоръчвам на приятеля ви да осъзнае тежестта на проблема си, неговата реалност и да се обърне към психотерапевт! Именно защото е интелигентен и осъзнат, именно защото е умен човек и ви обича, затова и ще може да трансформира ревността си в нежна грижа и дълбока вяра в себе си, вас, другите и живота! Аз вярвам, че той ще се справи и от сърце му го пожелавам!
тема
Въпрос:
Здравейте. Радвам се, че открих такъв форум.Имам нуйда от помощ.Мисля че съм в депресия и не знам как да се справя.става въпрос за следното. В момента съм в Испания при съпруга ми, който от две години работи тук. През цялото това време той си идва в България,аз ходя в Испания и така си живеехме що годе добре.Той работи,аз работя и гледам децата и никакви проблеми.Един ден обаче тук в Испания, той забравил скайпа си включен и идва съобщение.Аз понейе в моя скйп имам регистриран потребител със същто име си помислих че аз съм на линия и отварям. Ужасена бяж от това което видях" Как си коте". затворих и го оставих. Когато се прибра от работа поисках ояснение. Отговора му беше че всичко е минало и нямало какво да ми каже, след което излезе. По– късно като се прибра каза че всичко било само поскайпа и нямало за какво да се тревожа. Аз обаче на другиа ден му погледнах хронологията и не сам убедена че всичко е било забежки по скайпа. Сега не говорим на тази тема, защото той не иска и да чуе. Имаме две деца и 13 години брак. Не мога да зачеркна всичко.Иска ми се да му вярвам,но не мога.Искам да запазя семейството си.Всеки път обаче като го погледна се сещам за глупостите, които четох. Сега не мога да спя, не се храня нормално я често плача.Кажете как да си помогна. Искам да се оттърва от това, искам си предишния живот.
Отговор:
Ревността е наистина ужасно чувство, което разяжда отвътре и гори като огън. Разбирам ви напълно! Но при вас тя е в що годе нормални граници (струва ми се), тоест болката от нея засега се издържа и е сравнително поносима. А още повече че има повод (най-вероятно фалшива тревога
) за разпалването и! Според Адлер, един прекрасен психолог, във всеки от нас се крие едно базисно чувство за малоценност, с което се справяме цял живот компенсирайки го със стремеж към успехи и контрол над живота си. Ревността атакува директно именно това най-дълбоко чувство. Ревността събужда чувството, че не сме достатъчно добри/ стойностни и затова партньорът ни е потърсил другата жена. Това разбира се най-често е пълна субективност и не отговаря на реалността! Ревността ни кара да се чувстваме като унижени, измамени, наранени, да вярваме, че партньорът ни злоупотребява с нас, лишава ни от силата, вмниманието си, обичта си, топлината си, искреността си и приятелството си! Ревността е толкова по-силна в нас, доколкото гореизброените убеждения-чувства присъстват като част от характера ни - най-често несъзнавано, в следствие на преживяванията ни през детските ни години. Как да се справите с ревността си и промените ситуацията?
1) Осъзнайте задействането на гореизброените убеждения във вас - проследете връзката между конкретната ситуация със Скайп - чатовете между съпруга ви и другата жена и собствените ви ментални установки. Вижте себе си отгоре, от позицията на безпристрастен наблюдател и осъзнайте психичните си наличности и движения. Вижте от тази позиция как прочетеното се свързва със собствените ви вътрешни филтри, порез които виждате ситуацията и как тази реакция възпламенява ревността ви - спокойно наблюдавайте целия процес "отгоре", осъзнайте го!
2) Запитайте се - до каква степен събудените чувства, че не сте достатъчно стойностна, че сте лишавана от любовта му и подкрепата му, че сте унижавана и мамена, които пораждат тази мъчителна болка и садо-мазохизма на ревността ви - до каква степен са реални?
- Наистина ли не сте стойностна?
- Нима не сте прекрасна съпруга и майка?
- Мъжът ви наистина ли лишава вас и децата от подкрепата си, например от парите си?
- Наистина ли той е безчуствен към вас?
- Може би месеците на раздяла са го накарали да проведе тези разговори, дори и на интимна тематика и може би именно тези разговори са му помогнали да ви остане верен! Може би именно фактът, че ви свързва доверието ви един към друг и тази дълбока вярност, много по-дълбока от някой "евтин" чат с някоя женичка го е накарала да се ограничи само с този чат и той е бил просто предпазен вентил, за да продължи да дава цялата си истинска преданост на вас и децата ви!
Разсъждавайте трезво и рационално и си дайте сметка до каква степен гореописаните механизми на ревността се дължат на реалността и до каква степен на вашите собствени психични "очила", през които виждате ситуацията.
3) Вижте положителното в ситуацията - като изпитание за устойчивостта на връзката ви, на дълбочината на отдадеността ви един на друг, като възможност за извършване на известна вътрешна работа във вас самата и като възможност за мъжа ви да бъде изцяло откровен и открит с вас, да си даде сметка на какво истински държи и определи приоритетите си в любовта в стратегически план. Обикнете го истински, в чистотата на онази тиха и дълбока обич, далеч от ада на ревността!
4) Когато извършите горната вътрешна работа, разговаряйте със съпруга си - спокойно, уверено, като излъчвате собствената си сила, спокойствие и увереност. Дипломатично помолете мъжа си за неговата искреност, изискайте я спокойно, но твърдо като основен елемент от брака ви! Кажете му, че го обичате и го помолете да прояви любовта си към вас чрез откровеността си по отношение на ситуацията с жената от чата.
Знайте какво искате преди всичко - вярност физическа, вярност духовна, вярност финансова? До каква степен сте готова да направите компромис в името на брака и децата си? Кое е по-важно за вас - да запазите брака си или да имате верен съпруг? Ако е първото - ще ви се наложи да приемете някои компромиси, като съответно промените световъзприятието си, както и параметрите на свобода в брака ви - и за него и за вас. Ако искате второто, тогава границите в брака ви са ясни и при нарушаването им (верността) трябва да сте готова на съответните действия. Ако обаче останете по средата, където сте сега - тоест имате очаквания за вярност и при нарушаването им във вас се поражда емоционалният конфликт на ревността ви - тогава ситуацията е болезнено мъчителна и за вас и за мъжа ви. Така че настоявайте за искреността му и говорете по параметрите на брака си - и бъдете готова за развръзката, в смисъл имайте ясна представа за приоритетите си в любовта, семейството и отношенията ви с мъжа ви - сега сте на един психичен кръстопът. Поемете в правилната посока - вие решете коя е тя - спокойно, с ясно съзнание и откровеност със себе си!
С уважение: Орлин
bravenet.com