Ревността е силно болезнено, обсесивно и разяждащо те като киселина чувство. Възможно е наистина да има реална ситуация на изневяра. Но начинът и на мисловно възприемане, емоционално преживяване и поведенческо отреагиране зависи единствено от теб самия. От връзката ти с онова щастие, сигурност и спокойствие, които идват от дълбините на съществото ти!


Ревността замъглява ума ти, задушава щастието и радостта ти и те приковава в тревожната мъчителна гневност на тъмницата си! Изходът към спокойствието, увереността и щастието на светлината е в разума и дълбоката свързаност с духа ти!  Тогава ти разумно вземаш правилните решения в живота си - рационално, но твоето спокойствие и емоционална хармония зависят единствено от самия теб! 

Психология на Ревността

 

   Спомням си, преди време майка ми се възхищаваше на кученцето ни пуделче и казваше: "Ето, виж го, то е съвсем като човек, само не може да говори!" Кученцето "обичаше", тоест имаше силна привързаност и "плачеше", когато нямаше никой в къщи, ревнуваше когато някой прегръщаше стопанката му, защитаваше територията си когато се хранеше както хората защитават територията си във вид на приятел/ка, бизнес и т.н. Тогава аз се замислих - кой на кого прилича всъщност? Дали животното на човека или по-скоро обратното? Дали чувства като ревността, завистта, привързаността, приемана за любов, агресията в поведението, териториалният инстинкт, инстинктът за самосъхранение, сексуалното чувство и пр., са чисто човешки чувства и въобще човешки ли са? Дали знаем кое е човешкото в нас?

Ревността и Свободата


   На всеки му е приятно да бъде ревнуван до известна степен - това е проява на внимание, грижа, присъствие на другия с мисъл и тяло...но това е до известна степен. Когато ревността се превърне в неконтролирана, болезнено онсесивна страст и агресия, присъстваща като постоянна характеристика на партньора ни, тогава обсебващата и сила и депресиращата и потискащост стават очевидни. Тогава тя се превръща повече или в по-малка степен в болестно състояние. Поначало присъща на всички ни и играеща определено добра роля в приятелските и семейни отношения, поддържаща морала и единството в двойката, ако е в нормални граници, надхвърлила ги, тя се превръща в опасно бреме и тежък товар и за двамата.


   Човек не може да затвори партньора си в килия без прозорци или на върха на някоя кула (макар че често се е случвало в човешката история), не може да му забрани да общува и комуникира, да се развива професионално, да поддържа приятелски взаимоотношения с хората...

Ревността като следствие от неувереността в себе си

 

   Нима човек трябва да се постави в клетка и да не общува? Нима не трябва да работи? Нима трябва да общува само с хора от своя си пол?
Ревността - ако е в малки дози, е нормална - тя е част от животното в което живеем. Но, ако е прекомерна - това значи, че това животно язди човека, а не обратното!
Много често ревността съществува предимно благодарение на предразположеността на притежателя си към нея! По този начин тя само трови живота и на ревнуващия, и на ревнувания! И го подтиква към изневяра, тъй като това чувство се проявява амбивалентно, едновременно изисквайки верност, и едновременно тлаксайки към изневяра - чисто енергийно и мисловно! Това е един вид магия - изпращаш на някого много мощна, подплътена със силни страсти (ревност) мисъл! Ти си представяш как той/тя ти изневерява, виждаш го в съзнанието си! И съответно тази мисъл се стоварва върху адресанта си и го подтиква несъзнателно към внушаваното действие, излъчвано от съзнанието ти (предходните разсъждения не претендират за научна достоверност, но представляват популярно описание)! В същото време поведенчески единствената тема, която те интересува, докато ревнуваш, това е изневярата и лъжата на партньора ти. Съответно се променя поведението ти от спонтанно приемане в подозрителна напрегнатост, в постоянно изискване за разговори и "чоплене" на тази тема и "търсене на телета изпод воловете".

Ревността е признак за така наречената в психологията "несигурна привързаност" или "емоционална недиференцираност". Ревнивецът през детските си години най-вероятно не е получавал достатъчно обич и безрезервна вяра в силите си. Ревността е признак за слабост, зависимост и неувереност. Привлечи другия със силата и спокойствието си, с вътрешния си баланс и увереност. Само това ще задържи човека до теб. Ако ревнуваш, ако постоянно търсиш грешките му, ти проектираш в него собствената си неувереност и дисбаланс. Колкото и да те обича човекът до теб, все някога ще му омръзне и ще избяга, или поне ще се отдръпне емоционално!


      Ревността като обсесивно компулсивно разстройство

   Когато нормалната здравословна ревност стане постоянна характеристика на менталния ни живот и присъства често или непрекъснато в ежедневието ни, тя се превръща в натрапчивост. Превръща се в обсесията на наситените с болезнена тревожност и агресия мисли на ревност и компулсията на ревнивото поведение - подозрителност, компулсивни ревниви разговори, различни стратегии за проследяване на ревнувания и т.н. Ако бъде поддържано дълго време и ако индивидът има генетична предразположеност,  обсесията на ревността може да ескалира дори до психотични параноични състояния на  налудни абсолютно нелогични мисли, зрителни и слухови халюцинации, нямащи никаква връзка с реалността.



     Психотерапия на ревността

   1) Анализ на когнитивните (познавателни) схеми, сценарии, през които бива филтрирана реалността и предпоставящи ревността. Анализираните и осъзнати когнитивни схеми, правила и автоматични мисли се систематизират в строен схематичен вид с цел ясното им разбиране и по-пълно осъзнаване. Менталните модели биват проследявани до времето на залагането им през ранните години, както и до настоящото им проявление в семейните ви и професионални отношения, така че тяхната зловредност бива конкретно осъзнавана.

   2) Реструктуриране - с помощта на здравия разум вече осъзнатите познавателни изкривявания и сривове в мисловно емоционалния процес биват "разбивани", неутрализирани. Разумът е здрава скала, около която можем надеждно да конвергираме психическия си живот. Важен елемент в когнитивното реструктуриране е представянето на алтернативни позитивни начини на разсъждение.

   3) Образно реструктуриране - с помощта на водена визуализация/ хипноза, реструктурирането бива задълбочавано до преживелищно ниво.

   4) Медитация -  медитацията дава възможност за "полет над себе си", за поглед отвисоко на собствените поведенчески и емоционални преживявания, когнитивни модели, трудности и болки - това дистанциране от проблема разрешава директното му преживелищно осъзнаване и разтваряне. Медитацията свързва човека с най-дълбокия му психичен център - този на самосъзнанието, на винаги спокойния, самоуверен и радостен вътрешен наблюдател. Развитието в този процес е безгранично!