
Според изследванията на когнитивната наука страхът се дължи на:
Амигдалата (бадемовидното тяло) в лимбичнта система на мозъка е биологичният процесор, задействащ страха. При увреждане на амигдалата изчезва както страхът, така и способността да се разпознават страховите реакции в другите. Колкото и привлекателно да звучи, това не е най-адаптивната еволюционно и социално ситуация. Страхът има своето достойно място в психофизичния ни организъм докато е в норма.
Генетични предразположености - установено е, че темпераментови черти като тревожност и невротичност, характеризиращи се със завишено страхово присъствие, се предават генетично.
Предродово образование - деветте месеца развитие на плода в утробата на майката са решаващи за залагане на базисните черти на бъдещия човек. При често, продължително и с висока интензивност преживяване на страх от майката по време на бременността, биохимично в плода се предават стресовите хормони, което води до специфично сформиране на централната нервна система с повишена страхова сензитивност и емоционална лабилност.
Ранни години - авторитарният свръхизискващ родителски стил, насилието през детските години способстват за оформяне на характерови черти свързани със завишено преживяване на страх и неговият брат близнак - агресията.
Кондициониране - повторното свързване на неутрални стимули с преживяване на страх, стрес и болка. Колкото по-често се повтарят стимулите и по-силна е преживяваната болка и стрес, толкова по-силен е кондиционираният страх.
Възможност за контрол - установено е експериментално, че при наличието на възможност за някаква степен на контрол над стресовия/ болков стимул, страхът намалява, както и обратното.
Учене на страх чрез наблюдение - при липсата на директно преживяване на болкови и стресови стимули, но наблюдение на преживяването им при други лица. Наблюдението може да бъде "на живо" или медийно - чрез телевизията, филмите и пр. - за мозъка ни няма разлика между информацията приемана "на живо" и тази от съвременните информационни средства.
Психотерапия при страховите неврози
Страхът е основният проблем при повечето от невротичните разстройства - тревожни разстройства: генерализирана тревожност, паник атаки, агорафобия, социална фобия, специфични фобии, натрапчивости (обсесивно компулсивно р-во); Страхът е силно присъстващ и в депресията, заекването, пониженото и променливо настроение, сексуалните проблеми и хранителните разстройства.
Ето някои от методиките, с които когнитивната психотерапия преодолява страха:
- Излагане (exposure) на страховите стимули, което води до десензитизацията и погасяването на страха. Зад метода стои богато подкрепление от научни експерименти. В началото терапията се практикува под формата на водена визуализация, а впоследствие "на живо", в реална среда. Принципът в метода е неутралният стимул, първоначално кондициониран със страхово/ болезнено преживяване да бъде изпитван повторяемо с прогресиращо намаляване на страховата кондиция.
- Когнитивен мониторинг и реструктуриране - чрез серия от специфични въпроси в структуриран вид се достига до базовите несъзнавани когнитивни схеми, сублиминално пораждащи страховите преживявания. Пациентът е воден в осъзнаването и замяна на когнитивните схеми (комплекси) с адаптивни такива.
Когнитивната психотерапия има над деветдесет процентна успеваемост при работа с тревожни разстройства и страхови проблеми!


Когнитивно Поведенческа Психотерапия - 


bravenet.com