Депресията е често срещана гостенка в съвременното невротизирано общество. Огромният процент случаи на клинична депресия се дължат на когнитивни сценарии, дълбоко капсулирани в несъзнаваната част от дългосрочната памет на индивида. Болният от депресия е роб на тези психо-емоционални модели, които ако не бъдат осъзнати и заменени с адаптивни такива, превръщат живота му в трагедия.


Ролята на хипнотерапията е да преведе човека по моста на съзнанието му от мрачния ад на депресията  в слънчевите земи на психоемоционалната му хармония.

Дълбоко в съзнанието на депресирания човек лежат несъзнаваните сценарии за дефектност, срам, вина, страх от провал, недоверие в себе си, живота и хората, негативизъм и песимизъм, емоционално самопотискане и лишение. Тези ирационални и субективни, но реални за депресирания човек сценарии го държат заключен зад вратата на щастието му, в собствения му персонален ад! терапевтът разполага с ключа на познанието и метода за отключване на тази врата и съдейства в отключването и! Просто показва начина, но пациентът отключва вратата на щастието си и преминава през нея сам!
  
Ето по-подробно описание на някои от тези несъзнавани сценарии, сублиминално предизвикващи депресивни състояния:

Дефектност / Срам

Чувството, че сме дефектни, лоши, некачествени, нежелани, низши или увредени по отношение на важните неща; чувството, че при контактите си със „значимите други” ще бъдем отблъскващи. Може да включва свръхсензитивност към критика, отхвърляне и обвиняване; неловкост, постоянно сравняване и несигурност в присъствието на другите; усещане за срам за нещата, възприемани от нас като недостатъци. Тези недостатъци могат да бъдат лични (вътрешни): себичност, гневни изблици, неприемливи сексуални страсти, а могат да бъдат и публични (видими): нежелан външен вид, социална неловкост и т.н.

Провал

Вярването, че се проваляме, че каквото и да правим, неизбежно ще се провалим. Убеденост за тотална неадекватност по отношение на случващото се и хората в области като служебната кариера, училището, спорта, любовните отношения и т.н. Често включва убеденост за глупост, неспособност, бездарност, невежество, неудача, низшепоставеност и пр. в сравнение с другите.

Търсене на одобрение и признание (Какво ще кажат хората!)

Прекомерно търсене на одобрението и признание на хората. Желание за вместване в стандартите за сметка на развитието на сигурна и истинска връзка със Себе си. Самочувствието зависи от реакциите на другите вместо от собствените преценки. Понякога включва стремеж към социални постижения, кариера, статус и пари, но не като средство за власт и контрол, а за осигуряване на внимание, възхищение и одобрение. Често се изразява в приемането на основни решения в живота, които са чужди на истинското Аз на индивида. Свръхсензитивност към отхвърляне. Когато индивидът не успее да се вмести в очакванията на другите и отхвърлянето им е налице, личността изпада в депресия.

Емоционално потискане

Прекомерно потискане на спонтанните действия, чувства и интеракции – обикновено за да бъде избягнато отхвърляне от страна на другите, преживяването на срам или загубата на контрол над импулсите си. Най-често срещаните ареали на потискане са: а) потискане на гнева и агресията б) потискане на позитивните чувства като радост, сексуалност, привличане, спонтанност и игривост в) трудности при споделянето на чувствата и нуждите си в) отхвърляне на емоциите и прекомерна фиксация в рационалността.

Негативизъм / Песимизъм

Проникващ всяко действие, чувство и мисъл, постоянен фокус върху негативните аспекти на живота: болка, загуба, смърт, разочарование, конфликт, вина, недоволство, проблеми, потенциални грешки, предателства, страх, срам... Минимизиране или отричане на позитивните аспекти на живота. Обикновено включва преувеличено очакване спрямо широка сфера от дейности: работа, финанси, междуличностни отношения и т.н., че нещата ще се провалят, че този аспект, който понастоящем се развива чудесно, задължително ще се обърка и срине. Включва чрезмерен страх от извършване на грешки, които биха довели до: финансов колапс, загуба, унижение, попадане в лоша ситуация. Тъй като потенциалният негативен изход е преувеличен, такива пациенти се характеризират с хронична тревожност, свръх – бдителност, оплаквания, нерешителност и депресивност.

Самонаказване

Убеждението, че трябва да се самонакажем жестоко, когато сгрешим. Включва тенденция за гняв, нетолерантност, жестокост и нетърпеливост към себе си (често и към другите), когато не успяваме да се вместим в нереалистично високите си (перфекционистки) очаквания и стандартите си. Обикновено включва трудно прощаване на собствените и на другите грешки поради нежелание да се вземат предвид обективните оправдаващи обстоятелства и неспособност за емпатия.


Обикновено семето на горните несъзнавани убеждения се залага през ранните години на индивида. Несъзнаваните сценарии се проявяват като автоматични мисли и чувства от рода на: "Аз не ставам за нищо!", "Аз съм дефектен!", "Никога няма да успея в нищо!", "Никой не ме обича и уважава!", "Никога няма да си намеря приятел (да се омъжа)!", "Аз съм грозна!", Аз съм незначителен и нямам право да имам собствено мнение!", "Трябва винаги да се съобразявам с хората!", "Светът е ужасен, хората са ужасни!"

Когнитивно-поведенческата психотерапия е най-успешният метод при третиране на депресия. Терапевтът внимателно анализира състоянието на менталния живот на пациента, идентифицира несъзнаваните зловредни сценарии, автоматични мисли и правила и води процеса на осъзнаване и реструктуриране на ментално-емоционалния му живот.