Астмата е заболяване на дихателните пътища и белите дробове. От нея можете да се разболеете във всяка възраст. Болестта не е заразна. Въздухът, който поемаме, преминавайки през милиони все по-намаляващи размерите си дихателни пътища - бронхи, достига до микроскопични сакчета, наречени алвеоли. Там става обмяната на кислорода и въглеродния двуокис. Когато астмата е под контрол, бронхите са проходими и въздухът се вдишва и издишва без усилия. Когато болестта не е под контрол, дихателните пътища се възпаляват, отичат и набъбват, стават по-тесни и въздухът трудно преминава през тях. Развива се пристъп, по време на който до дробовете влиза и после излиза все по-малко въздух. Болните кашлят, гърдите им „свирят", усещат стягане на гръдния кош.

 

Хипнотерапията при астма се практикува в рамките на 6-12, а при нужда и повече сесии. Основната цел на психотерапията при астма е пациентът да промени дълбинната си настройка към астмата си, да преобразува менталното си и телесно отношение и поведение на борба в приемане, сприятеляване. Менталната настройка на борба се соматизира по време на пристъп в опити за свръхусилен контрол над дишането, което в крайна сметка води до засилване на кризата! Вместо борба, водена от страха, пациентът е учен да обикне астматичните си пристъпи и меко и нежно да работи с тях чрез дишане, практикувно в контекста на релаксирана и приемаща ментална нагласа!

Астмата е интересен медицински феномен. Пишат се хиляди статии за астмата, правят се стотици изследвания, създават се теории и се оборват други. Засега астматиците продължават да страдат. Все пак, благодарение на научните изследвания в медицината, са създадени контролиращите инхалаторни кортикостероиди, антилевкотриени, теофлин с удължено освобождаване, кромони и анти-LgE терапии. Тези контролиращи средства се употребяват дългосрочно и всекидневно и служат за контрол на астмата. Създадени са и бързооблекчаващите в криза средства - бронходилататори (инхалаторни бета 2-агонисти с кратко действие, теофилин с бързо действие). Последните не се препоръчват за редовно прилагане, но само при тежка астматична криза. Само засягам бегло тази тема, тъй като тя е приоритет на соматичните специалисти.

 

Около 5-7% от възрастното население и около 10% от децата страдат от астма. Астмата е разпространен здравен проблем единствено във високо развитите индустриални държави. Среща се два пъти по-често при мъжете. В глобален план годишно от тежък пристъп на астма умират приблизително 250 000 души (по данни, предоставени от Панайот Рандев). В Б-я годишно имаме няколко десетки смъртни случая, резултат от тежък астматичен пристъп. Астмата изглежда, че представлява плод на изкуствеността в цивилизацията ни, на откъснатостта ни от природата. Една интересна взаимовръзка в този контекст на разсъждение - установена е положителна корелация между прекомерната, до стерилност хигиена и астмата.

.......................................

 

Психотерапия при астма

 

Психотерапията при астма допълва медицинските грижи. Пациентът продължава при нужда да ползва инхалаторите си - имаме взаимодопълване, не и взаимоизключване между соматичния и психотерапевтичния подход към цялостната терапия на астмата.Целта е в хода на психотерапевтичните сесии, справянето да става все повече с помощта на собствените психични ресурси!

 

Обща структура на психотерапия при астма:

 

- Изследва се структурирано психодинамиката на пациента, установяват се основните му несъзнавани убеждения, комплекси, характеровата му структура и психосоциалното му поведение. Допуска се съществуването на вторична несъзнавана полза от съществуването на астмата - открива се, преформулира се позитивно и се задоволява (ползата) с адаптивно модели на мислене, чувстване и поведение.

 

- НЛП, хипноза - създава се едно позитивно, приятелско отношение към астмата. Тя се разбира, приема се и се трансформира нежно и умело. Прерамкира се менталното отношение към астмата, създават се ново обуславяне (котви) между симптомите и психичната реакция към тях. Пациентът е учен да "плава" със симптомите в състояние на релаксация на тялото и ума. Програмира се самоувереност, вяра в справянето, в себе си, в положителния изход.

 

- Дишане - заедно с практиката на хипноза/ автохипноза и медитация, на които пациентът е обучаван, се усвоява комплекс от дихателни практики. Ключовото дишане за справяне с астмата е йогийсткото медитативно дишане "Кевали". В съвременния си вариант кевали дишането е ползвано и предлагано като дишане "Бутейко". Пациентът е учен в състояние на индуцирано/ автоиндуцирано леко или по-дълбоко самовглъбяване да практикува древната пратика на дишането 'Кевали". При него се поддържа повишено ниво на въглеродния двуокис в организма, което имитира телесното преживяване по време на пристъп. Сега обаче пациентът се сприятелява с преживяването и вместо да се бори с него, което го усилва допълнително, умишлено пребивава в него с менталната нагласа на приемане, радост и "прегръщане" на телесните и ментални преживявания. Според някои изследвания, кевали/ бутейко дишането, ако е практикувано систематично ежедневно по час или повече от пациентите с астма, излекува или силно подобрява състоянието им!