Когнитивно Поведенческа Психотерапия - 
Публикувам връзка към форум, в който можете да зададете своя въпрос за паническите атаки/ разстройство: психотерапия онлайн. В този форум може да зададете своите въпроси, да опишете състоянието си, да получите насоки за самостоятелна работа, за същността на вегетативните симптоми, които преживявате, за страха си и как да се отнасяте към него. Бъдете ясни, конкретни и точни и ще получите също такива отговори. В този форум можете да прочетете разказите на хора с П.А. и отговорите, които са им дадени от психотерапевт. А това ще ви помогне в процеса на осъзнаването и сублимирането на паническите ви атаки. Забележете, не казвам преборване, надвиване или побеждаване, но именно сублимиране, трансформиране! Сублимиране, което изисква едно различно отношение към преживяваното от вас!
По-долу публикувам някои от въпросите и отговорите от форума!
тема
Въпрос:
Здравейте,
аз съм на 28 г. и страдам от рецидивиращо паническо разстройство.За прав път ми беше поставена диагноза през 06.2002г. и от тогава до днес ми е изписвано лечение с ривотрил (за20 дни) и ципралекс ( за поне 6 мес.) 3,4 пъти.Но за съжаление болестта все се завръща отново.Осъзнавам че лечението с лекарстава не е основното в преодоляването на тази болет но за съжаление в моя град( Видин ) е трудно да намериш добър психотерапевт.
В моя случай личните ми проблеми са тези които ми влият много психически и за това болестта се завраща, поне аз така смятам.Аз приемам всички проблеми много навътре и ми е трудно да се справя с тях.Понякога изпитвам голяма нужда да поговоря с някой, но от страни е трудно да разбереш тази болест.Дори и мъжа ми който ми е най-близък трудно разбира това което изпитвам.До скоро имах много стабилно семейство,мъж който ме обича и син на 3г.Но в един момент,нещо тръгна назад.И улисани от ежедневието не усетихме как се отдалечаваме един от друг.Последва и друго ,допуснах в живота ми друг мъж.Силно казано имахме връзка окло месец.В един момент осъзнах че не е правилно ,макар и късно и опитах да сложа край.Но беше късно,обичах другия човек.И така вече 11 месеца се боря със себе си и не знам какво да направя.И това ме измъчва много психически,защото не искам да разбия живота на детето си,само защото аз се чувствам нещастна,неговото щастие е преди моето но не мога да забравя човека който обичам.Не знам какво да направя помогнете ми.А на всичкото отгоре се боря и с паническото разстройство което се завърна.През септември минах отново курс на лечение с ривотрил и от тогава пия анафранил,защото ципралекса не ми действа вече.Помогнете ми ако можете?!
Отговор:
Здравей, Съни!
Може би има терапевти от Видин - виж тук
При паническо разстройство се препоръчва комбинация от лекарства и психотерапия. Лекарствата са обаче само временна помощ, както сама си разбрала и не решават проблема. В интернет, а и в доста книги на българския пазар е писано много за паническите атаки - сигурно за толкова години в техните лапи си прочела доста. Сигурно знаеш, че всички телесни симптоми на атаките не представляват заплаха за здравето на тялото и ума ти по никакъв начин. Сърцето може да бие с 200 удара в минута с часове и ще издържи - а при атаките то се ускорява едва за няколко минути. Виенето на свят се причинява от хипервентилацията и намаляването на въгл. двуокис и няма нищо общо с полудяване и преминава бързо - сама го знаеш. Стягането в гърдите е също само за малко и по никакъв начин не може да причини задушаване, защото мозъкът просто няма да го позволи. Чувството за дереализация идва също от хипервентилацията и е абсолютно безобидно за здравето ти.
Пишеш, че "вземаш всичко много навътре". Вероятно си доста чувствителна личност и по принцип често изпитваш тревожност. Може би се опитваш да се справиш с тревожността с контрол - опити да запазиш самообладание. Това привидно е добра стратегия, но всъшност засилва тревожността, защото контролът е само капакът върху "тенджерата под налягане" на тревожността ти. Колкото повече се опитваш да си наложиш този контрол, да натискаш капака на тенджерата, толкова повече расте налягането/ напрежението в нея и резултира в паниески атаки.
За да се справиш с паническите си атаки, е нужно да работиш директно с тревожността - открито и без фалшивата маска на "аз контролирам себе си и ситуацията". Вместо да се потискаш и бориш със себе си, по-добрият вариант е открито да приемеш възникващия страх/ напрежение/ паника и да работиш с него с помощта на разума си (промяна на отношението от борба/ бягане в приемане и един рационален отстранен поглед върху себе си и ставащото) и някои дихателни похвати. При някои дори само знанието за безвредността на атаките и промяната на отношението в приемането им премахва самите атаки. Помни, че борбата срещу тях само ги усилва!
Ето някои конкретни методи за работа с атаките:
1) Дишане - една конкретна причина за възникването на паниката е плиткото и учестено гръдно дишане. Когато усетиш първите признаци на паник атака (при всеки са различни - изпотяване на ръцете или леко замайване или шум в ушите и т.н.) и покачване на тревпжността, съзнателно прави за няколко мибути дълбоко диафрагмено дишане. Тов ае дишане предимно "с корема' - когато го правиш, коремът се повдига. Прави се бавно и дълбоко. Плиткото гръдно дишане директно покачва кръвта и напрежението в главата и лесно задейства ендокринния процес на страховата реакция. Пробвай ритъма 1.2.1 - единичката е вдишването, двойката е издишването, а последната единичка е задържането на дъха "долу", без въздух. Например 3 секунди вдишване, шест секунди издишване и три секунди задържане на дъха без въздух. Или 4 сек. вдишване, 8 секунди издишване и 4 секунди задържане без въздух. Може и в по-голяма бройка - зависи от белодробния ти капацитет. Когато дишаш така - предимно диафрагмено, е нужно съзнателно да релаксираш тялото си, диафрагмата и слънчевия сплит и всички мускули. Дишането е максимално отпуснато, с минимално напрежение. Фокусирай вмниманието си в отпускането на диафрагмата при вдишване, а при издишване и задържането без въздух си представи как отпускането се разпространява по цялото тяло като една ценробежна вълна, тръгваща от диафрагмата. Това дишане разпределя енергията из цялото тяло (вместо да я нагнетява само в горната, което става при плитлкото паническо дишане), повишава нивото на въглеродния двуокис в кръвта, не позволява да се случи хипервентилация и така води до директно успокояване на паниката.
СИгурно знаеш и за дишането в хартиена кесия, което също директно повишва въглеродния двуокис в кръвта и успокоява паническите симптоми и страха.
2) Промяна в отношението; утвърждения - докато правиш дишането и релаксацията, си повтаряй някое от следните утвърждения: "да става каквото ще", "приемам ставащото", "приемам", ''да бъде волята божия", "обичам ставащото", "това ми харесва". Дори паническата атака да е преминала "точката от която няма връщане" и се случва, продължавай да повтаряш твърдението, което си си избрала. То ще ти позволи вместо да се бориш със страха и симптомите, да "плуваш" с тях, което ги кара многокатно по-бързо да се успокоят!
3) Съзнателно причиняване на панически атаки и обезстрашаване - това е много силен метод, който изисква смелостта ти, но който много бързо ще остави паническото разстройство зад гърба ти! Нарича се още десензитизация или десенсибилизация и е изпитана техника в психотерапията - научно изследвана обстойно. Когато си у дома, в спокойна обстановка (а още по-добре в кабинета на терапевт), започни обезстрашаванеточрез градация от действия
- седни и започни да си представяш ситуациите и местата в които си имала панически атаки - представяй си ги ясно и живо. Ще усетиш как напрежението в теб расте и ще достигнеш примерно началото на паническа атака - тогава започни да практикуваш дишането (както е описано по-горе) с релаксацията, като отношението ти сега съзнателно е ПРИЕМАНЕ на ставащото. Повтаряй си избраното кратко утвърждение, с променено емоционално отношение на приемане.
- когато ивестно време (примерно няколко дни или седмици подред) си правила визуализацията с причиняването на паническата атака (ПА), започни да си я причиняваш чрез действия - физически упражнения, които ускоряват сърдечния пулс, въртене водещо до виене на свят, учестено повърхностно дишане. Избери една от тези техники и я прави докато тя започне да причинява ПА. Тогава практикувай дишането, релаксацията и промененото отношение с утвърждението. През няколко дни стигай все по-смело и все по-често до това самопричиняване на ПА и практикувай методите по новия начин на преживяването и. Това води до една нова връзка между съзнанието ти и телесните симптоми - мозъкът и умът ти престават да ги считат за страшни, а просто за неутрални, прекратява се борбата зс тях (която ги увеличава) и самата паническа атака вече престава да се случва или поне се свежда до много по-лека.
- съзнателно, като тренировка отиди на местата или преживявай ситуациите, където си имала паническа атака - тоест съвсем съзнателно отработи промяната в отношението си къмнея плюс техниките п дишане и релаксация в реална обстановка.
Една алтернативна техника: ЯДОСВАНЕ - ако когато започне да се случва атаката си сама (например в колата или у вас), се ядосай. Започни да викаш и насочи агресията си към някоя възглавница или нещо друго меко -удряй я. Гневът е антипод на страха и неутрализира паниката! разбира се, тази техника може да се практикува само при подходящи социални условия и разбира се, съзнателно събуденият гняв се насочва смао към подходящи предмети (най-добре възглавница или легло и т.н.), но не и срещу човек!
Пробвай горните методи!
Повече можеш да правиш с терапевт - анализ на несъзнаваните ти характеристики, които те карат да бъдеш тревожна и препрограмирането им, хипноза и медитация и др.
...
Относно отношенията ти със съпруга ти и любовника ти, вероятно ще трявба да решиш при кой да останеш. Сигурна ли си, че щом влюбването отмине, с новия мъж ще можете да имате стабилни и трайни, дългогодишни отношения, които ще осигурят на сина ти една оптимална срда, съответно залагане на стабилен характер и щастие у него? Любовникът ти обича ли момченцето ти и готов ли е да му бъде баща? Сигурна ли си, че със сегашния ти любовник няма да стане подобно "разминаване", което е станало между теб и мъжа ти? Може би ти самата имаш склонност това разминаване да се случва след известен период на съжителство. Това, разбира се е само предположение - ако не е така, чудесно! Изборът е твой, но за да бъде добрият, ти трябва да си наясно със себе си! А за това ти е нужна обратна връзка - може би терапевт!
тема
Въпрос:
Здравейте,
аз съм на 28 г. и страдам от рецидивиращо паническо разстройство.За прав път ми беше поставена диагноза през 06.2002г. и от тогава до днес ми е изписвано лечение с ривотрил (за20 дни) и ципралекс ( за поне 6 мес.) 3,4 пъти.Но за съжаление болестта все се завръща отново.Осъзнавам че лечението с лекарстава не е основното в преодоляването на тази болет но за съжаление в моя град( Видин ) е трудно да намериш добър психотерапевт.
В моя случай личните ми проблеми са тези които ми влият много психически и за това болестта се завраща, поне аз така смятам.Аз приемам всички проблеми много навътре и ми е трудно да се справя с тях.Понякога изпитвам голяма нужда да поговоря с някой, но от страни е трудно да разбереш тази болест.Дори и мъжа ми който ми е най-близък трудно разбира това което изпитвам.До скоро имах много стабилно семейство,мъж който ме обича и син на 3г.Но в един момент,нещо тръгна назад.И улисани от ежедневието не усетихме как се отдалечаваме един от друг.Последва и друго ,допуснах в живота ми друг мъж.Силно казано имахме връзка окло месец.В един момент осъзнах че не е правилно ,макар и късно и опитах да сложа край.Но беше късно,обичах другия човек.И така вече 11 месеца се боря със себе си и не знам какво да направя.И това ме измъчва много психически,защото не искам да разбия живота на детето си,само защото аз се чувствам нещастна,неговото щастие е преди моето но не мога да забравя човека който обичам.Не знам какво да направя помогнете ми.А на всичкото отгоре се боря и с паническото разстройство което се завърна.През септември минах отново курс на лечение с ривотрил и от тогава пия анафранил,защото ципралекса не ми действа вече.Помогнете ми ако можете?!
Отговор:
Хипнотерапия при панически атаки (ПА)
Паническите атаки са твърде плашещи състояния за всеки, сблъскал се с тях! Най - страшното при тях са не толкова телесните симптоми, но самият страх. Ето някои видове страх при ПА, степенувани по силата си:
- Страх от самия страх -
в корена на поддържането на този най-сърцевинен страх лежи ОТНОШЕНИЕТО, НАСТРОЙКАТА на съзнанието ти по отношение на страха - желанието ти за бягство от страха или желанието за преборването му, за контролирането му! Колкото повече отбягваш страха си чрез опити за отбягване места, хора и ситуации, които биха предизвикали ПА, толкова по-силен става той в дългосрочен план. Колкото повече се опитваш да бъдеш силен и контролиращ, толкова повече подхранваш страха си с битката си против него! Страхът в теб е като едно малко дете. Една емоционална част от цялостната ти личност, малко дете - ти самият. Ако се бориш против това уплашено дете в теб, ако се опитваш с всички сили да го прогониш, да го натикаш в тъмницата на подсъзнанието си, резултатът ще бъде, че то ще се уплаши още повече, ще се отчае и депресира. А неговите чувства са твои чувства! Ако се опитваш да избягаш от това уплашено дете - паника в теб като отбягваш ситуации и места, които водят до проявата му, то ще намери начин да се свърже с теб дори без никакви външни поводи, дори в уюта на дома ти или по време на съня ти. Защото ще плаче отчаяно, търсейки вниманието ти! А неговото отчаяние е твое отчаяние! Това дете - страх жадува за прегръдката ти, пълното ти и безусловно приемане и толерантността ти към тревожните му изблици. Толерантност, прегръдка и приемане, водени от любовта ти към него! Защото То си Ти - една емоционална част от теб, която е нужно да се научиш да успокояваш, приемаш, издържаш и с която да съжителстваш. Когато промениш отношението си към своята паника - дете и любящо го прегръщаш винаги, когато почувстваш тревожността му, ПА ще се стопят до лека неутрална емоционална и телесна възбуда. Научи се да посрещаш, издържаш и прегръщаш приемащо с искрена любов страха си! Това е истинският ключ към неговото трансформиране в спокойствие и сила! Тогава това вътрешно уплашено дете в теб пораства, преодолява психотравмите си, генетичните си предиспозиции и самия си навик да се страхува - превръща се в една по-спокойна и сигурна емоционалност. Твоята собствена!
- Страх от телесните симптоми -
Знаеш ли, че сърцето ти може да бие с 200 удара в минута в продължение на дни и да бъде съвършено здраво? А при ПА то се разтупква с далеч по-нисък ритъм и за много по-малко време. Знаеш ли, че замайването, акушерската ръка, тръпките, игличките и вибрациите, чувството за дереализация и деперсонализация, подкосяването на краката и т.н. и т.н. идват от хипервентилацията, която без да съзнаваш, си причиняваш с напрягането на диафрагмата и гърдите си, което води до плитко ускорено гръдно дишане?!? С усвояването на една връзка между съзнанието и тялото ти в процеса на мускулна релаксация, пренесена в ежедневието ти, ти се научаваш съзнателно да управляваш телесните си стягания и блокажи. А това ти дава възможност да се научиш да дишаш пълноценно - освен с връхната част на гърдите си, също и със стомаха и диафрагмата си. Тогава телесното ти налягане, което при ПА се акумулира само в горната част на тялото и главата ти, се разпределя равномерно и в долната част на тялото ти и в цялото тяло! Цялостното дишане уравновесява нивата на кислород и въгл. двуокис в кръвта ти и успокоява голяма част от телесните симптоми на ПА. Можеш да си помогнеш и с дишане в хартиена кесия. Дишането и релаксацията са чудесни инструменти, но са само помощни средства - бастунчета! Основното отново е отношението ти! Отношението към замайването, тръпките и т.н. Нужно е да ги приемеш като нещо напълно безвредно, неутрално и дори приятно! Да, дори приятно! Защото йогите например чрез дишане си причиняват точно същите телесни процеси, но ги преживяват с чувство на духовно блаженство! Защото ги приемат за носещи им блаженство и разширение на когнитивния им потенциал! Изпълнявай релаксацията и пълното дишане, но едновременно с това обикни замайването си, обикни дереализацията и деперсонализацията си, обикни треперенето и игличките, изпотяването си, обикни горещите си и студени вълни! Те са такива, за каквито ги приемаш! Сами по себе си са просто неутрални и абсолютно безвредни телесни реакции! Защо да не използваш повишената си телесна и емоционална чувствителност и да я приемеш за нещо чудесно?! Чудесно, защото имайки я, притежаваш рядката възможност да преживяваш света по много по-дълбок и духовен начин от обикновените и по-грубички от теб хора! Защото ако имаш ПА, със сигурност си дълбоко чувствителна и творческа натура! А телесните симптоми на ПА са един добър трамплин за разширяването на творческия ти потенциал. Просто ги приеми за такива! Обикни ги! Те събуждат в теб нови нива на когнитивно функциониране. Когато изпиташ дереализация и депрсонализация, зарадвай им се. Отпусни се в тях и усети блаженството на временното откъсване от света и егото си. Никой никога не е полудял или умрял от ПА. Когато така приемеш дереализацията, вместо да се бориш с нея и да се напрягаш още повече, тя е преживявана като носещо радост преживяване. А парадоксът е, че именно когато приемеш и обикнеш истински тези си телесни и психични преживявания, те се случват с далеч по-малка сила и продължителност!
- Страх от загуба на контрола и мнението на хората -
ПА са реалност. Те са нещо напълно нормално. Ако имаш чувствителна кожа и слънчева алергия, нима е нужно да го криеш от другите? Ако имаш бемка на бузата, трябва ли да я криеш? Не, нали! По-добре да превърнеш това, което имаш, в предимство! Това, че имаш ПА означава единствено, че си дълбоко чувстващ нещата, чувствителен и долавящ фините нюанси на живота човек! Гордей се с това! Разкажи за паническите си атаки на колегите си, на шефа си, на приятелите си. Направи ги обществено достояние! Гордей се с тях! Заяви себе си такъв какъвто си и се гордей със себе си! Когато обикнеш паническите си атаки, когато обикнеш самият им корен - страха от тях, ти ги овладяваш в огромна степен. Те се трансформират в творческа, социална и професионална амбиция! Виж звездите по света и в България. Виж ТВ водещите на предавания. Виж всички успели хора! Всички те са превърнали всеки свой "недостатък" в предимство и обект на харесване от другите! Когато се осмелиш да заявиш публично съществуването на паническите си атаки и смело говориш за тях, страхът от мнението на хората изчезва. Защото уважаваш достатъчно себе си, за да се приемеш такъв, какъвто си и да се заявиш в този социален свят с точно тези качества и преживявания, които имаш! Когато споделиш, може да спечелиш критика, но със сигурност ще спечелиш и подкрепа! Критиката е толкова нужна, колкото и подкрепата. Приеми я спокойно - защото се приемаш и си вярваш!
При ПА по презумпция имаме едно силно защитно желание за контрол, чрез което човек се опитва да пребори страха си! Както вече разисквахме, това е най-сигурният начин да усилиш страха си! Това желание за контрол, ако е носено дълго време, става част от характера ти и се проектира във всяка житейска сфера. А това те прави ригиден и напрегнат, нещастен и консервативен. Слабите се стремят към ред, а силните управляват хаоса! Бъди силен! Ти имаш право да грешиш - това е човешко, защото само така се учиш от грешките си! Относно мнението на хората - тое толкова важно, колкото и мнението на блоковите стени по пътя към дома ти! Хората ще кажат всичко - и имат право да го направят. Да се съобразяваш прекалено с тяхното мнение обаче означава да живееш в един социален затвор със стени от страх и с пазачи - езиците на хората! Хората уважават именно силните хора, които смело заявяват себе си такива, каквито са! Да, ти имаш ПА - понякога ще ти се наложи да приседнеш и подишаш, да потрепериш и се поизпотиш - и какво от това? Това е част от теб - от твоята цялостност, която ти приемаш и обичаш! Обикни се! Знай, че си ценен и важен - такъв, какъвто си! Когато смело заявиш паническите си атаки пред колегите, приятелите, бизнес кръга си и с радост посрещаш евентуалните им пристъпи в присъствието на който и да е - именно тогава атаките ще се сведат до една минимална и дори приятно възбуждаща те и тласкаща те към постижения нормална тревожност! Просто една лека мотивираща те тревожност - нищо повече!
Моят подход към ПА е когнитивна хипнотерапия. Това означава, че съчетавам ясните и рационални методи на когнитивната терапия с дълбинния, насочен към образното, емоционално мислене подход на хипнозата! Когнитивната част от терапията те учи как рационално да подходиш към стрелкащите се в съзнанието ти мисли от рода на "Ще полудея", "Ще умра!", "Нещо лошо ще се случи!", "Какво ше кажат сега, като ме видят такъв трепереш тези хора?", "Сега се разболявам сигурно!", "Сърцето ми ще се пръсне!", "Ужас!"... - и да ги реструктурираш, обориш. Защото в психотерапията се казва: "Чувстваш това, което мислиш!". Когато промениш мисленето си, променяш и емоционалната си реакция към ставащото!
Хипнозата работи ядрено. Тя прониква в подсъзнанието ти, защото говори на неговия метафоричен символно образен език! Тя те учи да релаксираш и препрограмира когнитивните ти процеси, реакции, отношението ти, почиства психичното ти "мазе" и залага нужните ти спокойствие и самоувереност! Хипнозата е ключов метод при трансформирането на паник атаките!"
Надявам се горния текст да ти бъде от полза!
Орлин
тема
Въпрос:
от 15г. имам ПР,немога да преодолея страха да излизам сама на по далечни разстояния от дома си.моля помогнете
Отговор:
Можете да се уговорите с терапевт, който да ви посещава у дома ви! ПР е едно от най-често разпространените неврози, лекува се успешно и наистина няма смисъл така да ограничава живота ви, при това така дълго! Повярвайте в промяната си и я постигнете! Какви стъпки по започване на терапия можете да направите? С какви средства? Кой терапевт бихе избрали? Бихте ли работили да речем по интернет? Колко време и средства сте готова да вложите в терапията си - а съзнавате ли колко радостен и свободен живот ще ви дадат тези няколко месеца терапия? Мислите ли вече за терапия? Конкретизирате ли тази мисъл в реални конкретни стъпки по случването и? Може би бихте могли да ходите на терапевт ако някой ви придружава - а кой би бил този придружител? Имате ли достатъчно мотивация, за да бъдете здрава след три месеца терапия - защото ако я започнете, след три месеца ще имате огромно придвижеане към щастието си вече! Аз знам,че това е реалност - вие вярвате ли на тази реалност и искате ли я? Искате ли да бъдете щастлива? Ако да, постигнете щастието си! Трябва ви просто приятелска ръка - намерете я! Ако се съмнявате, запитайте се какво задоволява сегашното ви положение? Цялото ви същество ли иска промяната или част от вас си е свикнало и някакси си му е добре така - осъзнайте тази част, осветлете я и поискайте да промените положението! Вие можете! Животът ви иска да сте щастлива - позволете му това да се случи! Свършете се с когнитивен терапевт или хипнотерапевт! Или с такъв, владеещ и двата метода - те, заедно с известни медитативни и дихателни техники работят истински при ПР! Има такива специалисти не един и не двама! Намерете терапевта си и започнете работа! Искате ли го? Намирате ли си извинения? Част може да са реални - но са разрешими, при положение че имате мотивацията за това!
Най-доброто решение би било да се обърнете към сертифициран когнитивно поведенчески терапевт. Хипнотерапията също е много успешна при паническо разстройство и е добре терапевтът, който изберете, да владее и двете!
Ключът при паник атаките е:
1) Осъзнаването - на връзката между стимулите от околната реалност или субективната ви реалност и задействаните във вас преживявания. Например получавате сърцебиене, потене и задух, замайвате се и краката ви се подкосяват. Това са неутрални телесни стимули, причинени от адреналина и плиткото гръдно дишане. Те обаче задействат във вас мислите (вероятно): полудявам, умирам, нещо ужасно се случва, провалям се, излагам се. Това ви кара да се напрегнете и направите опит да спрете симптомите чрез битка, неприемане, емоционално и телесно стягане и отхвърлянето им - за да се защитите от горните мисли. Напрягането и контролирането обаче само усилват и задействат истински паник атаки!
2) Разбиране - никой никога не е умрял или полудял от ПА. Това е просто неутрална телесна реакция и въобще не е задължително да бъде приемана за лоша и болезнена и да се бори човек с нея. Дори йогите съзнателно си причиняват подобни телесни преживявания, които обаче те свързват с ... блаженство и мъдрост! Сърцето ви може да бие далеч по-бързо и по-дълго време и да си е перфектно здраво. А чувството ви за 'излагане" идва само да ви каже, че е нужно да поработите върху приемането на себе си, другите и ситуациите, каквито са - толерантно!
3) Оптимизъм - обикнете симптомите на паник атаките си! Приемете ги за нещо добро и чудесно! Вижте паниката си като ваша добра приятелка, която е вътре във вас. Колкото повече се борите против нея или бягате от нея, тя толкова повече се вкопчва във вас и толкова повече тя самата страда и расте паниката и - а тя е и ваша паника. Прегърнете тази приятелка! Обикнете я - истински, безусловно и тотално, от сърце! Когато идва, нежно я успокойте - чрез новото си отношение на приемане, обич и приемане - нужно е то да проникне от разума до емоциите и до едно дълбоко преживелищно приемане, състоящо се в телесна релаксация и отношение от типа "да става каквото ще", "да бъде волята божия", "приемам", "обичам страха си!" ! Помогнете си с малко дишане - в хартиена кесия или пълно дишане: първо диафрагмата, второ гърдите, без задържане на въздуха с пълни дробове, продължително бавно изпускане на въздуха и задържане без въздух в комфортно време. Има го описано в сайта ми дишането.
Най-важното: спрете битката, спрете контролирането! Работете върху характера си: станете по-мек и благ човек, по-толерантна към вас самата, по-вярваща в доброто в себе си, другите и живота! Приемете, че имате право да грешите - само така ще успявате истински!
Успех: Орлин
тема
Въпрос:
Преди 10 години по време на втората си бременост се разболях от паническо разстройство.Най-напред започнах да изпитвам страх от болести,а после вече всеки проблем ми се струва ше страшен и без решение.До този момент бях много позитивен и весел човек.Случиха се някой неща и събития в живота ми който отнеха позивноста ми.От 5 години ходя на психиатър пия си редовно лекарствата но това не ми помага кой знае колко.В следствие на болста започнах да вдигам високо кръно.Изпитвам истински ужас когато трябва да ми го примерят.От 15 години съм само в къщи ,нямам възможност за забавпения и промяна на начина си на живот.Прочела съм много позитивна литература, спортувам,храня се рационално,но изпадна ли в криза и това не ми помага.Много изкам да се науча да контролирам мислите си,да успявам да овладявам страховете си.защото виждам,че всичко това ми пречи да съм щастлива и в мир със себе си.Понякога изпитвам страх от неща който още не са се случили и кой знай дали ще се случат това ме измъчва.Много обичам съпруга си и децата си виждам ,че това се отразява ина тях за това искам да намеря начин да се преборя със себе си.Страхувам се , че ще остана на лекарства до края на живота си,но не губя надежда ,че се намери лек и за мен.Троян е малък град и няма психотерапевта за друго място нямам финансова възможност.Много бих искала да науча нещо повече за вашия метод лечение.Пишетеми от къде да намеря повече литература за него.Надявам се на отговор.С уважение към вас и благородната ви професия Мария.
Отговор:
Личният ми опит в психотерапията на тревожните разстройства с течение на времето постави пред мен техният общ когнитивен модел. Общ психичен механизъм, който при един пациент се развива в едно специфично тревожно разстройство, като останалите от тази група остават само в зачатъчно състояние, при друг с течение на времето едно разстройство надгражда другото, докато се получи цял букет. Например се започва някъде в пубертета с генерализирана тревожност, която прераства в периодични паник атаки, които постепенно се затвърждават в паническо разстройство. Често успоредно с това се появява страхът от болести и катастрофи (хипохондрия). Продължителните опити за контрол прерастват в натрапчиви мисли и ритуали, които ако са дълго време носени могат да стигнат до налудности. Това е един възможен сценарий. Но при друг такъв тревожността ( а всъщност несъзнаваните комплекси убеждения) пациентътправи опит да парира с промени в хранителното поведение - тоест анорексия/ булимия. като правило имаме нарушения в сексуалното функциониране, особено ясно проявено при мъжете,, но присъстващо осъзнато или не и при жените. Но коренът винаги е общ! Докато наблюдавах различните си пациенти с различни лични истории, пол и възраст, се удивявах как зад външните детайли психичните им механизми са практически идентични -особено на по-дълбинно ниво. Пиша "тревожни разстройства" (генерализирана тревожност, паническо р-во, обсесивно компулсивно р-во, неспецифичните фобии...), но извън официалната класификация включвам в това число и хипохондрията и сексуалните и хранителните разстройства.
Най-специфичната характеристика, която се вижда веднага, това е един доста ригиден характер, с доста ригидни правила, норми, ТРЯБВА, максималистично черно бяло катастрофизиращо мислене. Една отдадена борба за привеждане и поддържане на нещата, себе си и другите наоколо "такива, каквито аз си мисля, че ТРЯБВА да бъда/т". Външно погледнато, през очите на неспециалист, човекът с тревожно разстройство е доста скован, стегнат, перфекционистичен, често твърде морален, сух, педантичен. Но това е само една броня - една защитна броня, която такъв човек си надява, за да се предпази на първо място от самия себе си, от собственото си несъзнавано, което го плаши неимоверно и на второ място защита от проекцията на това несъзнавано в другите и живота. Обикновено това са проекции за нараняване от "лошия живот и лошите други", изоставяне и самота, провал, свръхвисока зависимост от "важното чуждо мнение" и т.н. За да се предпази от собственото си несъзнавано и неговите проекции в социалните взаимоотношения и живота въобще, тевожният човек дисоциира още по-силно и дълбоко страховете си като им се противопоставя с всички сили. Бори се със собствените си страхове/ негативни убеждения/ комплекси - като се огражда, бяга от тях чрез една жестока битка срещу себе си чрез отчаян стремеж към КОНТРОЛ. Едн абитка за контрол над собствените мисли и чувства, която нерядко се разпростира и като битка за контрол над обкръжаващите и обстоятелствата/ ситуациите. Понякога този контрол (или опитите за такъв) над другите е директен, но понякога не е директен, но се постига чрез вменяването на вина чрез собствената слабост и получаване на грижи и внимание от близките. Помощ и внимание, тласкани от вината, която несъзнавано манипулативно им се внушава от безпомощността на пациента. Всичко това става несъзнавано и автоматично.
Порочността на защитния стремеж към контрол на страдащия от тревожно разстройство се изразява в това, че колкото по-силен е този стремеж, толкова по-дисоцииран става страха/ базисните комплекси, които нарастват пропорционално на количеството битка и контролиране. Повече борба, контрол и напрягане, "за да бъда силна и да се справя", повече страх и паника, повече ужас и по-силни комплекси!
Изходът от тази болна верига се осъществява с едно индивидулално анализиране, осъзнаване и нейното наблюдение и проследяването на действието и в ежедневието и в самия когнитивен процес по време на психотерапия. След един добър анализ и ясно осъзнаване на собствените когнитивни механизми, се пристъпва къ тяхната промяна с помощта на здравия разум, а в по-напреднъл етап от терапията и с помощта на медитацията и др. Това е едната терапевтична линия. Другата, най-често успоредно практикувана с първата, се състои в директното конфронтиране на пациента със собствените му страхове и постигане на постепенно претръпване към тях. Негативните мисли, страх, панически пристъпи се предизвикват умишлено първоначално само в присъсвтието на терапевта, а по-късно и като самостоятелна работа. Предизвикват се и пациентът се учи вместо да бяга от тях чрез стремежа си към контрол и отхвърляне, да ги приеме, да се сприятели с тях. Аз работя и по двете терапевтични линии.
Моля те, виж тук във форума другите теми за паническо разстройство - там има някои общи указания за самостоятелна работа. Разбира се, сама е по-трудно, но не и невъзможно! Предполагам също, че има много в руските и англоезичните сайтове по въпроса!
bravenet.com