Когнитивно Поведенческа Психотерапия - 
Анорексия нервоза и булимия нервоза са две външно различни проявления на еднакви психични наличности и процеси. Понякога махалото на хранителното разстройство застива в едната си полярност: анорексия или булимия, а в друг случай се движи от едната към другата крайност.
Хранителното разстройство се явява единствено повърхностния, видим резултат от много по-дълбоките психически процеси на несъзнавания подводен айсберг на невротични психични сценарии. В процеса на когнитивен мониторинг (психоанализ) на страдащия от хранително разстройство човек първото което установяваме, е изключително завишеният перфекционизъм. Зад него се крие болезнената жажда за контрол, ред и чистота - контрол над собственото тяло и неговите функции хранене и сексуалност, насилстен контрол над психоемоционалния живот (или поне опити за такъв). Този дълбоко заложен несъзнаван сценарий за контрол се проецира в ежедневния живот като нуждата от подреденост на събитията и нещата, както и в несъзнавано прекомерно високите изисквания към поведението и разбиранията на хората. Когато тези силно завишени изисквания към хората и ежедневните обстоятелства не биват задоволявани, се задейства ниският праг на раздразнението (резултат от перфекционизма). Раздразнението при невъзможността за задоволяване на перфекционизма сформира несъзнавания сценарий за наказание - наказание на себе си при неуспех в задоволяването на високите изисквания по перфекционистичния самоконтрол на мисли, чувства и поведение (автоагресия, мазохизъм и вина) и наказание на околните (несъзнавана садистична емоционална агресия). Схемата за наказание бива задоволявана чрез отклоненията в хранителното поведение - насилствено самоналоженият глад. Така самоналоженият насилствен глад задоволява несъзнавания конгломерат на психичната верига от сценарии: контрол > перфекционизъм > наказание. Гладът е несъзнавано използван за манипулацията и наказването на околните (роднини и приятели), както и за собствено самонаказание и задоволяване на свръхмерния контрол на перфекционизма.
Когато продължим когнитивния мониторинг (психоанализ) на човек с хранително разстройство, стигаме до още по-дълбок когнитивен сценарий, стоящ зад по-горе изброена верига: сценарият за провал, тоест страхът от провал, от неуспех, свързан с неприемането на себе си и събитията от живота в тяхната естествена светлина на спонтанност и несъвършенство.
В процеса на анализ (мониторинг) на още по-дълбоко несъзнавано ниво достигаме до базовия когнитивен сценарий, коренът на цялата гореизброена порочна верига: себенеувереността, дълбоко впитото в личността страдаща от хранително разстройство чувство и убеждение за малоценност. Това ранено доверие и връзка с любовта, естествената самоувереност, спонтанност и радост на Себе си, на дълбинното ни АЗ пораждат цялата маладаптивна верига като компенсация.
Горната последователност на анализ и разбулване на несъзнавани сценарии е процесът през който обикновено преминава психотерапевтът. Когато този анализ очертае етиопатогенезата на хранителното разстройство, тя придобива следния вид:
наранена връзка с обичта, радостта, естествената спонтанност и увереност на дълбинния Аз > малоценност > чувство и убеждение за провал > компенсиращ малоценността и чувството за провал свръхмерен перфекционизъм > болезнено раздразнение при неудовлетворяване на перфекционизма > самонаказание (вина, емоционални автоагресия и мазохизъм) и наказание на околните (несъзнавана садистична агресия) > задоволяващ контрола на перфекционизма и наказващ себе си и околните глад.
Тези несъзнавани сценарии (когнитивни схеми) обикновено се залагат в ранните години. Една от най-разпространените причини за залагането на подобни психични схеми е свръхизискващият родителски стил, при който пред детето са поставяни твърде високи очаквания за успех в училище и всяка друга област.
При други случаи на хранителни разстройства родителският стил е оптимален, а причината са преживяванията на майката по време на пренаталния процес.
При трети случаи не се открива никаква експлицитна причина освен базисно по-високото ниво на тревожност и невротичност, които се компенсират чрез контрола над храната - а зад него стоят гореизложените сценарии.
Забележка: описаните тук етиологични психични процеси при хранителните разстройства са общи. Част от тях може да бъде открита, а друга не при всеки отделен случай на анорексия и булимия. Гореописаните процеси представям, за да дам представа за "стандартния средно статистически случай на анорексия или булимия" със забележката, че всеки случай е уникален и работата по него е индивидуална.
Примерен терапевтичен план при хранителни разстройства:
- анализ (мониторинг) и постепенното осъзнаване на психичните процеси, наличности и причините за тяхното присъствие.
- Поведенчески експерименти във вид на психотеатър, в който се преживяват собствените реакции, ранните години, влиза се в ралични роли и т.н.. което преживелищно спомага за осъзнаването и промяната на зловредните сценарии.
- реструктуриране - съзнателната замяна на вече осъзнатите маладаптивни сценарии с позитивни, хармонични и адаптивни такива.
- водена релаксация, визуализация, дихателни похвати, медитация и афективно реструктуриране - в процеса на водена визуализация преминаваме през заздравяване връзката със собствения си вътрешен психичен център, преодоляване на зловредните психични схеми и сублимацията им в позитивни.
ВАЖНО: Практиката показва, че психотерапията при хранителни разстройства изисква по-дълъг период на интензивна и отдадена работа както от страна на терапевта, така и на клиента. Работи се интегрално, но тук в далеч по-голяма степен и по- важна роля играе по-дълбинната аналитична работа. Основният фокус в терапията са когнитивните схеми, породени в семейните взаимоотношения. В хода на терапията нерядко възниква нужда от обща семейна терапия.
Хранителното разстройство се явява единствено повърхностния, видим резултат от много по-дълбоките психически процеси на несъзнавания подводен айсберг на невротични психични сценарии. В процеса на когнитивен мониторинг (психоанализ) на страдащия от хранително разстройство човек първото което установяваме, е изключително завишеният перфекционизъм. Зад него се крие болезнената жажда за контрол, ред и чистота - контрол над собственото тяло и неговите функции хранене и сексуалност, насилстен контрол над психоемоционалния живот (или поне опити за такъв). Този дълбоко заложен несъзнаван сценарий за контрол се проецира в ежедневния живот като нуждата от подреденост на събитията и нещата, както и в несъзнавано прекомерно високите изисквания към поведението и разбиранията на хората. Когато тези силно завишени изисквания към хората и ежедневните обстоятелства не биват задоволявани, се задейства ниският праг на раздразнението (резултат от перфекционизма). Раздразнението при невъзможността за задоволяване на перфекционизма сформира несъзнавания сценарий за наказание - наказание на себе си при неуспех в задоволяването на високите изисквания по перфекционистичния самоконтрол на мисли, чувства и поведение (автоагресия, мазохизъм и вина) и наказание на околните (несъзнавана садистична емоционална агресия). Схемата за наказание бива задоволявана чрез отклоненията в хранителното поведение - насилствено самоналоженият глад. Така самоналоженият насилствен глад задоволява несъзнавания конгломерат на психичната верига от сценарии: контрол > перфекционизъм > наказание. Гладът е несъзнавано използван за манипулацията и наказването на околните (роднини и приятели), както и за собствено самонаказание и задоволяване на свръхмерния контрол на перфекционизма.
Когато продължим когнитивния мониторинг (психоанализ) на човек с хранително разстройство, стигаме до още по-дълбок когнитивен сценарий, стоящ зад по-горе изброена верига: сценарият за провал, тоест страхът от провал, от неуспех, свързан с неприемането на себе си и събитията от живота в тяхната естествена светлина на спонтанност и несъвършенство.
В процеса на анализ (мониторинг) на още по-дълбоко несъзнавано ниво достигаме до базовия когнитивен сценарий, коренът на цялата гореизброена порочна верига: себенеувереността, дълбоко впитото в личността страдаща от хранително разстройство чувство и убеждение за малоценност. Това ранено доверие и връзка с любовта, естествената самоувереност, спонтанност и радост на Себе си, на дълбинното ни АЗ пораждат цялата маладаптивна верига като компенсация.
Горната последователност на анализ и разбулване на несъзнавани сценарии е процесът през който обикновено преминава психотерапевтът. Когато този анализ очертае етиопатогенезата на хранителното разстройство, тя придобива следния вид:
наранена връзка с обичта, радостта, естествената спонтанност и увереност на дълбинния Аз > малоценност > чувство и убеждение за провал > компенсиращ малоценността и чувството за провал свръхмерен перфекционизъм > болезнено раздразнение при неудовлетворяване на перфекционизма > самонаказание (вина, емоционални автоагресия и мазохизъм) и наказание на околните (несъзнавана садистична агресия) > задоволяващ контрола на перфекционизма и наказващ себе си и околните глад.
Тези несъзнавани сценарии (когнитивни схеми) обикновено се залагат в ранните години. Една от най-разпространените причини за залагането на подобни психични схеми е свръхизискващият родителски стил, при който пред детето са поставяни твърде високи очаквания за успех в училище и всяка друга област.
При други случаи на хранителни разстройства родителският стил е оптимален, а причината са преживяванията на майката по време на пренаталния процес.
При трети случаи не се открива никаква експлицитна причина освен базисно по-високото ниво на тревожност и невротичност, които се компенсират чрез контрола над храната - а зад него стоят гореизложените сценарии.
Забележка: описаните тук етиологични психични процеси при хранителните разстройства са общи. Част от тях може да бъде открита, а друга не при всеки отделен случай на анорексия и булимия. Гореописаните процеси представям, за да дам представа за "стандартния средно статистически случай на анорексия или булимия" със забележката, че всеки случай е уникален и работата по него е индивидуална.
Примерен терапевтичен план при хранителни разстройства:
- анализ (мониторинг) и постепенното осъзнаване на психичните процеси, наличности и причините за тяхното присъствие.
- Поведенчески експерименти във вид на психотеатър, в който се преживяват собствените реакции, ранните години, влиза се в ралични роли и т.н.. което преживелищно спомага за осъзнаването и промяната на зловредните сценарии.
- реструктуриране - съзнателната замяна на вече осъзнатите маладаптивни сценарии с позитивни, хармонични и адаптивни такива.
- водена релаксация, визуализация, дихателни похвати, медитация и афективно реструктуриране - в процеса на водена визуализация преминаваме през заздравяване връзката със собствения си вътрешен психичен център, преодоляване на зловредните психични схеми и сублимацията им в позитивни.
ВАЖНО: Практиката показва, че психотерапията при хранителни разстройства изисква по-дълъг период на интензивна и отдадена работа както от страна на терапевта, така и на клиента. Работи се интегрално, но тук в далеч по-голяма степен и по- важна роля играе по-дълбинната аналитична работа. Основният фокус в терапията са когнитивните схеми, породени в семейните взаимоотношения. В хода на терапията нерядко възниква нужда от обща семейна терапия.
bravenet.com